Римска гробница в Хисаря разкрива прехода между езичество и християнство

В продължение на разказа от миналата седмица днес беше представен последният дом на знатна римска фамилия от древния Диоклецианополис (днешен Хисаря). Гробницата датира от началото на IV век и е издигната в периода на преход между езическите вярвания и утвърждаването на християнството.

Каменният мавзолей, открит случайно през 1957 г., бил украсен със стенописи, изобразяващи райска градина. Според археолозите обектът бил ограбен още в древността, като вътре са открити само човешки останки, без погребални дарове.

Диоклецианополис бил известен като център на лукса и балнеолечението в Римската империя. Хиляди римляни са посещавали града заради термалните му извори и богатата лечебна програма, включваща минерални басейни, масажи с масла и винена терапия. Термите били облицовани с мрамор и обслужвани от множество търговци, предлагащи различни стоки и услуги.

Диоклецианополис - долината на лековитата вода

Според директора на Археологическия музей в Хисаря доц. д-р Митко Маджаров, градът бил средище с изтънчен вкус и развита търговска среда, включително т.нар. перистилни сгради.

След 313 г., с официалното признаване на християнството в Римската империя, започва изграждането на големи базилики, които постепенно изместват езическите храмове. Някои от тях се намират в централната част на днешен Хисаря.

Археологическите данни показват, че ранните християнски храмове често били масивни трикорабни сгради, използвани за богослужение, като някои са функционирали до средата на V век. В същото време езическите практики не изчезват веднага, а съществуват паралелно с новата религия.

Гробницата се намира на около пет метра под земята и е изградена с коридорен достъп до погребалната камера. След първоначалното полагане на покойниците, тя вероятно била използвана и като мавзолей с ритуална функция.

Обектът бил открит случайно при земеделски дейности, когато районът бил използван за зеленчукови градини. Откривателят по-късно е свидетелствал за находката. Вътрешността на гробницата съдържа две гробни легла, ориентирани по определен ритуален ред. Стенописите подсказват представи за отвъдния свят и пренасяне на душата в „райската градина“.

Според археолозите символите, включително розови мотиви, имат значение, свързано с вечния живот и духовния преход. Гробницата е свидетелство за сложния преход между късната античност и ранното християнство – време, когато старите езически вярвания постепенно отстъпват място на новата религия.

Диоклецианополис, кръстен на император Диоклециан, бил един от значимите градове в региона, но впоследствие губи своето значение с настъпването на варварските нашествия, които слагат край на неговия разцвет.

Повече гледайте във видеото.