11 септември и България: Как атентатът промени военните ни нагласи и пътя към НАТО?

На 11 септември 2001 г. Съединените щати са разтърсени от най-тежкия терористичен акт в съвременната си история - четири отвлечени самолета са използвани при атаки срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона, а близо 3000 са загиналите. Специалното студио на NOVA NEWS „ИСТОРИЯТА: 25 години след 11/09“ с Любо Огнянов припомня как терористичния акт промени света и как реагира България, която тогава все още не е член нито на НАТО, нито на Европейския съюз. Гости са тогавашните министри на външните работи и отбраната Соломон Паси и Николай Свинаров.

„11 септември повлия на България в поне четири посоки - за приемането на страната в НАТО, което впоследствие има значение и за членството в Европейския съюз, за делото срещу българските медици в Либия и за изграждането на българо-американските военни бази", посочи Соломон Паси. Той разказа, че в самия ден на атентатите е бил в хотелско лоби с Марк Алън, заместник-директор на британското разузнаване МИ6, с когото обсъждали стратегия за освобождаването на българските медици в Либия. „Бяхме на четири очи в лобито на един хотел, гледахме CNN“, спомни си Паси. След атентатите България заявява готовност да действа като съюзник на САЩ в борбата срещу международния тероризъм, а според Паси това изиграва важна роля за последвалото развитие.

25 години от деня, който промени света: САЩ се прекланят пред жертвите на атентатите от 11 септември (ОБНОВЯВА СЕ)

„Ако България беше поканена в 1992 г. в НАТО, щяхме да бъдем поканени заради участието ни в освобождаването на Кувейт. Ако бяхме поканени през 1999 г., щяхме да бъдем поканени заради лоялното ни поведение по време на Косовската криза“, каза Свинаров. Поканата обаче идва през 2002 г., когато „най-голямата доминанта в Белия дом беше 11 септември, Афганистан и борбата със световния тероризъм“. По думите му именно натрупаното след атентатите досие на България е сред факторите, заради които президентът Джордж Буш решава да покани страната ни за членство в НАТО. Свинаров потвърди значението на този период за българската армия: „Имахме много сериозна подкрепа от много държави членки на Алианса и възможности за участие в общите усилия срещу тероризма". Той припомни и че още в началото на 90-те години Паси е заявявал от парламентарната трибуна, че България „трябва и ще стане член на НАТО“. Той определи 11 септември като повратна точка в сблъсъка между демокрацията и авторитаризма. Само три години след атаките България става пълноправен член на НАТО, а решенията, взети непосредствено след 11 септември, се превръщат в част от пътя към тази стратегическа промяна.

„Имаше терзания и тогава“, припомни Николай Свинаров, като отбеляза, че до 2004 г. част от политическите сили в България са били против членството в НАТО. По думите му страната е трябвало да преодолее политически тези различия и да изгради обществена подкрепа за евроатлантическата си ориентация.

ВСИЧКО ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 25-АТА ГОДИШНИНА ОТ АТЕНТАТИТЕ В САЩ ЧЕТЕТЕ ТУК