Български учени се опитват да възстановят изчезващ вид гризач - добруджанския хомяк. Той прилича на хамстер и се среща само на две места в света - в Дунавската равнина и в района на Добруджа, на територията на България и Румъния. Популацията на този вид отдавна намалява, а той е включен в Червената книга на България. За да бъде запазен като ценен елемент от екосистемата, учените ще търсят подходящо място в дивата природа, където да бъдат пуснати първите екземпляри, размножени изкуствено. Целта е видът да оцелее и постепенно да се адаптира към естествената си среда.

"Това е първото пилотно размножаване на добруджански хомяци в света с природозащитна цел", обяснява доц. Йордан Кошев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

Той показа на екип на NOVA част от първите екземпляри на изчезващия вид добруджански хомяк, размножени в защитена среда. Най-възрастният сред тях се казва Милчо. Хомякът е много рядко животно. Прилича на хамстер, но видът е застрашен от изчезване.

По темата

„Цялата популация в България и Румъния вероятно наброява около 2000 екземпляра. Не съм сигурен в точната цифра, защото полагаме огромни усилия, за да ги открием. В момента числеността им намалява драстично. Единствената популация, която сме установили, е в Плевенския регион, където все още има животни. В Добруджа вече десет години нямаме улов около Каварна и Калиакра, така че видът вероятно изчезва навсякъде“, твърди доцент Кошев. 

За да бъде запазен този ценен елемент от екосистемата, от две години учените работят за изкуственото възстановяване на популацията. Досега са постигнали успех с 43 животни. „Част от проекта е това пилотно размножаване на хомяци с цел възстановяване на естествените популации на вида в страната. В Биологично-експерименталната база „Калимок“ към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания извършваме размножаването им“, заяви доцент Кошев. 

Добруджанският хомяк е гризач с добре организиран начин на живот. През зимата, подобно на мечките, изпада в зимен сън. По думите на доцент Кошев той си прави дупки с дълбочина около един метър. "Предполагаме, че има две или три камери – в едната спи, другата използва за тоалетна, а третата е за съхранение на храна. Тоест има спалня, кухня и баня", твърди ученият. 

Функцията му в природата е като на всеки гризач - разрохква почвата, обръща почвените слоеве и внася хумус. Освен това е храна за много защитени видове, например степния пор и някои грабливи птици. Успехът на проекта за възстановяване на популацията от хомяци ще бъде отчетен през следващата година, когато за първи път изкуствено размножени екземпляри ще бъдат пуснати в дивата природа. Това ще се случи, след като животните се събудят от зимния си сън.

„Изборът на място не винаги е лесен. Това е едно от най-важните неща, когато се освобождават животни, отгледани на закрито, с природозащитна цел. Трябва да сме сигурни, че няма да има никакви заплахи за тях", категоричен е доцент Кошев. 

Очакваме напролет вече да отидат в естествената си среда – на място, което ще изберем. Това може да стане най-рано през март или април, преди да започнат пролетните дъждове.