През града минава една асфалтирана улица - главната, по която се влиза в градчето...
Мелник - най-малкият български град е прашен, мръсен, няма и една асфалтирана улица. През града минава една асфалтирана улица - главната, по която се влиза в градчето и продължава към Кърланово и Рожен. Благоустройството и чистотата са в сферата на пожеланията.
Единствената улица, минаваща през старата част на града със старите къщи и новите хотели, е без настилка и прашна, в началото има дори паваж, полаган преди повече от половин век.
В града няма здравна служба и училище, продават се три къщи, но няма кой да ги купи. В делник Мелник е призрачен град, пушат само комините на старите къщи, които са във форма \"минаре на джамия\".
Туристите, шетащи из града са единици и самотни като рушащата се \"Болярска къща\", хотелиерите разчитат на неорганизираните, пикът на посещенията е през пролетта и есента.
През лятото Мелник се нагорещява като пещ. Навсякъде край пътя към града и пред всяка къща в него се продава вино, наречено \"мелнишко\", но всички кореняци признават, че то е менте. А всеки казва, че неговото е истинско. /БГНЕС
