АФП: Призракът на комунизма отново броди из България

Призракът на комунизма се появи отново в България, където 11 от 15-те най-висши духовници се оказаха сътрудници на политическата полиция, а това нанесе сериозен удар по авторитета на православната църква, към която по традиция се числи 80% от населението на страната, се казва коментар на Франс прес.

Комисията, натоварена с отварянето на комунистическите досиета, установи, че мнозинството от членовете на висшия клир са били агенти на отдела за \"борба срещу идеологическата диверсия\". Един единствен се разкая, докато другите отричат или мълчат. Деветдесет и седем годишният патриарх Максим, на когото комунистическата държава официално отдаваше почит, не фигурира в списъка на агентите.

Просъветският режим наложи атеизма и макар църквите да можеха да посрещат вярващи, богомолците бяха следени. Въпреки че разкритията на комисията да нямат никакви законови последици, те нанесоха морален удар на църквата. Премиерът Бойко Борисов заяви, че е потресен.

Свещениците от епархия в югозападната част на страната определиха висшите митрополитите-агенти като \"вероотстъпници\", които са отворили \"загноясала рана в тялото на църквата\", и настояха въпросните висши
Държавна сигурност предпочиташе митрополитите, защото те се избират до живот. Така тя гарантираше контрола си върху църквата, която изобщо не беше критична към режима, коментира философът Калин Янакиев, главен редактор на списание \"Вяра и общество\". Недопустимо е те да са сътрудничели на тайните служби, като са съзнавали, че така рушат църквата, възмутен е теологът Николай Михайлов. И двамата смятат, че списъкът на митрополитите-агенти може да стане по-дълъг и призоваха въпросните духовници да се покаят.

Светият синод, върховният орган, съставен от 15 митрополити в това число патриарха, вероятно ще вземе становище следващата седмица. Синодът опита да попречи на отварянето на досиетата на висшите духовници, опасявайки се от разрив в църквата в момент, когато започнаха дискусиите за избора на бъдещия патриарх наследник на Максим.

Падането на комунистическите табута, както и несигурността и бедността, пробудиха религиозното чувство у много българи. Както показва неотдавнашно проучване на института MBMD, повечето обаче не спазват строго религиозните обреди: 70% от запитаните отговарят, че са вярващи, и само 10% изпитват нужда да се молят в църква.

Показното богатство на някои висши духовници и разкритията за липсата на контрол на финансите на църквата хвърлиха сянка върху имиджа на висшия клир. Един от митрополитите агенти бе видян да пристига на църковната служба за Никулден през декември с луксозна лимузина, докато в същото време обикновеното духовенство живее в нищета. /БГНЕС