Срещу страната ни към момента има 14 отворени наказателни процедури
Глоби в размер на десетки хиляди евро дневно грозят България за неизпълнение на европейски директиви в областта на екологията. Срещу страната ни в момента са отворени 14 наказателни процедури. Засега само един от случаите е в така наречената съдебна фаза.
Самото отваряне на наказателна процедура далеч не значи моментална глоба. Казусът преминава през дълга досъдебна фаза, в която Европа ни размахва пръст, а ние се оправдаваме. Едва когато не спазим посочените нередности, комисарите сезират Съда на справедливостта и случаят влиза в съдебна фаза.
Грешно е да си мислим, че сме „черната овца” на Европа що се отнася до наказателните процедури. Гърция, Испания и Италия имат в пъти повече наказателни процедури от нас. Тези държави са първенци и по брой на активните съдебни дела.
Конкретно към България нарушенията са общо 14. 5 от тях засягат природата и биоразнообразието. 3 са процедурите, свързани с чистотата на въздуха, 2 - с отпадъците и 4 - с неточното вкарване на евродирективите в българското законодателство. В съда на този етап е само случаят с ветропарковете в Добруджа. Като рискови от екоминистерството определят още процедурите за замърсяването на въздуха и за изграждането на регионални депа за отпадъци.
Съвсем наскоро България бе посочена като държавата с най-мръсен въздух в Европа. От министерството уточниха, че от всичките 11 показатели за чистота на въздуха изоставаме само с два – нивото на серни оксиди и фини прахови частици.
Тук, освен България, в наказателна процедура са още 19 държави-членки на ЕС. Тоест проблемът е на територията на почти целия съюз. Бавим се и в построяването на 55-те регионални депа за отпадъци.
„Изградили сме до този момент малко повече от половината, които са пуснати в експлоатация. Графикът ни е до края на 2014 или началото на 2015 година да бъдат пуснати в експлоатация всички”, казва Калин Илиев от дирекция „Координация по въпросите на ЕС” към МОСВ.
„Общините често се оплакват от тежка административна процедура, а управляващият орган се оплаква от некомпетентните проекти на общините”, допълва представителят на екологичното сдружение „За земята” Евгения Ташева.
Съдбата на редица регионални депа е под въпрос. Площадката в Ямбол например трябва да поеме боклука на 5 общини. Хора от региона обаче протестират, тъй като по проект новото депо било в близост до домовете им. Не била направена и екооценка. В средата на месеца Върховният административен съд се произнесе в полза на протестиращите. Кметът на Ямбол пък предупреди, че забавянето на проекта ще бръкне в джоба на гражданите.
„Тази година плащаме санкция 800 хиляди, догодина ще трябва да платим 1 800 000. Тоест всички ямболци ще трябва да се бръкнат двойно, за да плащат повече такса смет”, каза той.
Костелив орех в спора при подобни случаи е отмяната на Наредба 7 на здравното министерство, която задължаваше депата да са на минимум 3 километра от жилищата на хората.
„Това позволи на общините да планират площадки в непосредствена близост до населени места. Никой не иска сметище в задния си двор”, заяви Ташева.
Все още в България действат близо 80 стари сметища, които не отговарят на евроизискванията.
Ако все пак се стигне до глоби от Европа, няма точен отговор в какъв размер ще са те, тъй като изчисляването на санкциите е твърде сложно. В Европа обаче има прецеденти, които могат сериозно да ни притеснят. Ирландия например беше осъдена да заплати около 3.5 милиона евро, или 12 хиляди евро на ден, за нарушения в областта на екооценките и инспекциите на септичните ями. От Италия Европейският съд поиска еднократно 56 милиона евро за непочистени незаконни сметища.
Всичко по темата гледайте във видеото.
