Една история за боклуци или по-точно за пътя на българската история към боклука
Екип на Нова телевизия откри саркофага на „вожда и учителя” на социалистическия строй Георги Димитров в пункт за скрап. След събарянето на мавзолея държавата е решила, че всичко свързано с него е боклук и го е продала като такъв.
На 2 юли 1949-та година вождът на социалистическия строй умира в Русия. Сталин разпорежда тялото му да бъде балсамирано. Само за 138 часа в България е построен Мавзолеят, а от Русия е изпратен саркофагът – всичко извършено с нечувани технологии за онова време. Седмица по-късно социалисти от цяла България полагат основите на култа към личността и мумията на Георги Димитров.
Точно 50 години по-късно новата власт събаря тези основи. Взривяват Мавзолея и заличават всички следи от съществуването му:
„Къде отидоха мозайките на Дечко Узунов, къде отиде врачанският камък, в чий двор са те сега”, запита директорът на Националната художествена галерия – Бисера Йосифова.
Отговор намерихме само на въпроса къде е саркофагът на Георги Димитров. Оказа се, че преди 15 години държавата го е продала на търг – като отпадъчен метален боклук. Трябвало да бъде претопен, но двама бизнесмени решили, че той има по-висока стойност от цената на 500 килограма неръждавейка.
„В мазето на Нов български университет наша търговска директорка го разпознала и се разплакала. Собствениците ни решиха да го запазят”, обясни Моника Иванова – изпълнителен директор на „Норд”.
Така фирмата за черни и цветни метали плаща за всички части от стария метален саркофаг, плаща и за бронираните му стъкла. Прибира го. И го пази, вече 15 години.
„Не са много саркофазите в света, нито пък мумиите, не мисля, че държавата е взела правилно решение и не го е запазила за поколенията”, коментира Моника Иванова.
Докато спомените на по-възрастните от времето на Мавзолея още са живи, младите само са чували за него и нямат представа дори как е изглеждал.
Стойността му като желязо е 1500 лева, но никой не може да каже каква е историческата му стойност.
По думите на директора на Националната художествена галерия, „историята ни е дадена на скрап”. Бисера Йосифова е възхитена от това, че в един пункт за скрап имат повече историческа мисъл, отколкото държавниците ни.
„Това е знак, че положението в България не е безнадеждно”, допълни тя.
А саркофагът е интересен и от друга гледна точка. Той е изработен с нечувани за онова време технологии. Бронирани стъкла и специална климатична инсталация, която е следяла температурата в саркофага да е точно 17 градуса.
Изводът - вторият изработен саркофаг в света за комунистическия лидер Гоерги Димитров се оказал просто метален боклук за новата власт и затова бил изхвърлен на сметището, където обаче имало кой да оцени историческата му стойност. Все още обаче не се знае дали се е намерил някой, който е оценил историческата стойност на други части от Мавзолея и дали и те няма да изплуват - от някое сметище.
