За трагедията от първо лице
Каква е трагедията от първо лице? Трагедията през очите на десетките хора, които прекараха нощта в колите си тук, на този път, за да чуят добри новини за своите близки... Цяла нощ в очакване и надежда. За 13 мъже и две жени вчерашната смяна в цеха за обезвреждане на взривове е смъртна присъда.
След дълги часове на неизвестност, близките им научиха, че няма оцелели в адския взрив. За да не умрат от глад, срещу 240 лева на месец, служителите разфасовали адски машини.
Така са и Иван и Венера. Те работили в цеха отскоро след неуспешен гурбет в Кипър. От вчера техните двама синове са пълни сираци. Психолози ще трябва да обяснят на 5-годишния им син, защото повече няма да види родителите си. За него ще се грижи 26-годишният му брат.
Димитър Димитров губи сина си. Вчера, когато чува взрива, той е първият, който отива на мястото. Звъни на 112 и после моли пожарникарите да влязат да търсят оцелели.
Собственикът на цеха за разфасовка на боеприпаси също има лична загуба от взрива. Той също е загубил сина си, който ръководил смъртоносния процес.
