Омбудсманът иска арбитражните съдилища да не търсят граждани
Нов закон ще пази потребителите от колекторските фирми. Събирачите на дългове, вече да могат да съдят длъжниците, само по традиционния ред, а не с арбитражни съдилища поиска омбудсманът Мая Манолова. Според нея, така ще се спре практиката хора да бъдат осъждани, без дори да разберат, че срещу тях има дело.
Писмата за дългове, носени от кмета, разказват историята на Иван Христов, който оглавява село с 650 жители.
„И ако съответното лице е осъдено за 20-30 лв. с адвокатските хонорари и другите, стига го 300-400-500 лв. В други случаи самите хора, които ги обвиняват, вече са покойници, лека им пръст”, казва Иван Христов, кмет на с. Багренци, Кюстендилско.
Разказ втори: 20-тината лева, които Антон дължи на мобилен оператор, имат история от 2013-та. Първо уточнил недоразумението.
„Не съм ползвал никога този мобилен оператор”, казва Антон Дончев, осъден от арбитражен съд без да знае.
Пожелали му хубав ден. Тази година му се обадили отново.
„Научих януари 2016-та, че съм осъден, по телефона. На Арбитражен съд август 2015 г. да заплатя сумата от 177 лв.”, казва още Антон Дончев.
И задал логичния въпрос: „А не можахте да ми се обадите преди делото?”
От колекторската фирма, търсила Антон, не коментираха случая пред камера, но обясниха, че за всяко задължение, което изискват от хората, имат документи.
За да не среща разочаровани граждани, Мая Манолова търсила с камера Арбитражния съд от сигналите. Намерила го трудно. Затова предлага промени в три закона.
„Те нямат ангажимент да имат публичен регистър, да имат минимални изисквания, не поддържат архив. Съдът си наема зали под наем и ползва зали в голям столичен хотел”, обясни омбудсманът Мая Манолова.
Напротив, архив има, показва председателят на един от столичните арбитражни съдилища.
„Това къде се провежда съдебният процес, не е от значение за изхода на делото. Съдебен процес в хотелска конферентна зала е допустимо. Нещо повече – това е масова практика по света”, коментира Драгомир Желязков от Асоциацията на арбитражните съдилища, Арбитражен съд-София.
Според Манолова, хората с дългове към мобилните оператори, фирмите за бързи кредити или енергото често не разбират, че са осъдени.
„Узаконеният рекет, който силните на деня упражняват чрез арбитражните съдилища, придобива характер на пандемия”, казва още Мая Монолова.
По данни на бранша, у нас има 30-40 арбитражни съдилища. По-малко от половината членуват в официалната им асоциация.
