Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока

Сред мюсюлманите в България не съществуват радикални настроения. Девет от всеки поклонници на учението на пророка Мохамед у нас осъждат строго проявите на терорзъм. За разлика от 2011 година обаче, доверието в политиката на южната ни съседка Турция е нараснало с близо 10 процента, според изследване на социолозите от "Алфа Рисърч", проведено сред 1200 възрастни мюсюлмани.

Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност и 86% от тях смятат религията за важна, сочи още проучването на НБУ и агенция „Алфа Рисърч” за нагласите на мюсюлманите в България. Делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да  е висок. 54% не се молят, 41% не посещават джамия.

Ердоган пред Меркел: Ислямът не трябва да се свързва с тероризма

Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни (87% през 2016 г. ) и с повече от 8 пункта на дълбоко религиозните (20% през 2016). През 2011 г. 80% зса заявили, че вярват в Аллах, а през 2016-а те са 77 на сто. 15% вярват само във висша сила и/или съдбата. През 2016 г. беше измерен делът на молещите се пет пъти на ден – 8.8%. Може де се предположи, че именно това е групата, чиято вяра в Аллах е най-силна и преживяваната религиозност най-дълбока.

Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни - 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот (50% през 2016). Наблюденията сочат, че тя се засилва по линия на пребивавалите в чужбина.

За петгодишния период има ясно очертана тенденция на по-голямо придържане към правилата. Тези, които не постят по време на Рамазан, са намалели с повече от 10 пункта и са 30% през 2016 г.; тези, които ядат свинско, са намалели с повече от 10 пункта (25% през 2016). Много висок е делът  на правещите доброволни дарения (освен задължителния зекят) – 60% (от които 13% - често). Устойчиви са високите стойности на извършващите сюнет на момчетата (84%) и на погребенията по предписанията на исляма (98%). Двата обреда имат силно символно значение за принадлежност към исляма.

Има ли турски шпиони в Главното ни мюфтийство?

По обсъждания в обществото въпрос за носенето на забрадки в училище – против са 55%, 30% нямат мнение и едва 15% го поддържат. 54 на сто не одобряват жените да ходят навън с покрити лица (бурка, никаб), 24% не могат да преценят и 21 на сто одобряват, само ако жената сама желае това.

Въпреки придържането към исляма, сред мнозинството мюсюлмани надделяват общочовешки (нерелигиозни) критерии за добро и зло. Беше направено сравнително измерване, отнасящо се до три прегрешения в исляма – мюсюлманинът да се покланя и на други богове освен Аллах (многобожие), убийството и прелюбодейството. На въпроса  „Кое е най-осъдителното от тях”, 65% отговарят „убийството”, много по-малко – 24% - „многобожието” (което е най-тежкият грях според исляма) и само 5% - „прелюбодейството”.

Данните показват ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Българските мюсюлмани категорично отхвърлят шариата като регулатор на правни спорове. Едва 0.7% виждат в него нормативен източник, който да се прилага при спорове в общността. Мнозинството (57%) вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията.

Същевременно е налице тенденция на известно отчуждаване от държавата и нейните институции, пише „Алфа Рисърч”. Има съществен спад в разбирането, че децата трябва да се възпитават в уважение към страната, в която живеят: голямо значение на това отдават 75% (88% през 2011). Вече не се интересуват от политика 52%, а през 2011 са били 30% - процес, който е общ за българските граждани през изминалите пет години.

За генерална съвкупност при изследването е приета тази на самоопределилите са като мюсюлмани при преброяването през 2011 г. Отчетено е, че тогава 27.38% от населението не са декларирали своето вероизповедание. Проучването е проведено чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на изследваните лица през септември – октомври 2016 г. Анкетирани са 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са мюсюлмани по произход. Максимално допустимата статистическата грешка е ±2.8%. 

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.