Не включвайте климатиците на максимум или минимум

„Не е добър вариант климатиците да се включват на максимална или минимална стойност”. Това каза за БТА гл.ас. д-р инженер Кръстин Йорданов към катедра "Топлотехника" на Техническия университет във Варна. Според него е най-добре през зимата в помещенията да се поддържа температура от 22 градуса, през лятото - между 25 и 27, като най-добре е те да са с 5-6 градуса по-малко в сравнение с външната температура.

Снимка: iStock

Специалистът уточни, че няма как в градските автобуси да се постига голямо разхлаждане през горещите дни, тъй като телата на пътниците също отделят топлина. Вариантът хората да се чувстват напълно комфортно е броят им да е по-малък или точно колкото пише за седящи и правостоящи места.

Позицията на Йорданов е, че изборът на климатик е строго индивидуален за всяко помещение. Без значение къде ще бъде монтирана машината обаче - ниско долу или до тавана, филтърът й трябва да се почиства редовно, както и ламелите под него. 

Първообразът на климатиците всъщност е хладилната машина

„Първообразът на климатиците всъщност е хладилната машина”, разказа Йорданов. По думите му всички останали термопомпи, както и самият климатик, са просто различни наименования.

„Той си е термопомпа въздух-въздух, като тялото отвън използва енергията на въздуха, за да охлади фреона, а вътре в помещението да го изпари. Използвайки двете флуидни среди, реализира процеса на разлика в температурите - през лятото външното тяло духа топло и охлажда вътре, през зимата - обратното. Всъщност, разликата между климатика и хладилната витрина в повечето случаи е само един вентил”, поясни експертът.

Той допълни, че климатиците са измислени първо за бирената промишленост - да се охлажда пивото. След това този тип машини "навлизат" и в месарниците и други магазини за хранителни продукти, тъй като търговците разбрали, че така ще си съхраняват по-добре стоката.

„Преди фреона, използваният агент е бил амоняк”, каза още Йорданов и уточни, че всъщност всичко се води като хладилен агент, включително и водата. „Сега като екологичен хладилен агент навлиза въглеродният диоксид, тъй като се добива лесно и е по-евтино”, посочи специалистът.

Снимка: iStock

„При климатиците производителите винаги се стремят коефициентът на преобразуване да е 1:3 - т.е. ако се вложи 1 киловат електрическа енергия, той да отдаде 3 киловата топлинна”, обясни Йорданов. За сравнение той посочи, че една обикновена електрическа печка с 1 реотан черпи 1 киловат ток, за да осигури 2 киловата топлина. При хладилната машина съотношението обикновено е 1 към 2-2,5 киловата отдадена енергия. Йорданов каза още, че този тип техника до голяма степен зависи от външната температура. Те работят най-оптимално през пролетта и есента, когато навън е почти толкова топло, колкото и вътре. 

Най-разумно е през лятото в помещенията да се поддържа температура с 5-7 градуса  по-ниска от външната

„Климатиците не бива в никакъв случай да работят на минимум или на максимум”, подчерта Йорданов. По думите му най-разумно е през лятото в помещенията да се поддържа температура с 5-7 градуса по-ниска от външната. Тази разлика помага на организма да се адаптира по-бързо от по-хладно към по-горещо. Според специалисти най-оптимално е да се поддържат 26-27 градуса през лятото и 22-23 градуса през зимата. 

„Критичните температури не са препоръчителни и за автомобилите”, каза още Йорданов. По думите му избягването на този риск е причината вече да се използват климатроници. Малко по-особена е ситуацията в градския транспорт, допълни Йорданов. Той обясни, че климатиците в автобусите са предвидени да работят при определено натоварване с хора - седящи и правостоящи. Тъй като всеки човек отделя топлина, когато има пътници над предвиденото, охлаждането от климатика престава да се усеща и обратното - когато има по-малко пътуващи се усеща по-голямо охлаждане. „Отделен е проблемът, че регулирането на климатиците в автобусите, оскъпява много както съоръжението, така и поддръжката му”, допълни специалистът. 

„От гледна точка на ефективността централната климатизация е по-добра”, каза още Йорданов. Тогава натоварването на цялата мрежа е равномерно, а и поддръжката е значително по-лесна. Освен това, големите климатични инсталации винаги вкарват пресен въздух, който варира между 30 и 50 кубически метра на час за един човек, докато малките машини въртят един и същ въздух.

Снимка: iStock

Позицията на специалиста е, че ако няма централна климатизация на сградата, за офис помещенията е по-добре климатиците да работят постоянно, особено през зимата. В домашни условия ползването на машините е по-различно, особено, ако през деня няма хора. Освен това зависи от самото строителство на сградата, дали терасите са затворени, дали се образува влага.

„Недостатъкът на климатика е, че за да работи ефективно, помещенията трябва да са затворени, за да може уредът да поддържа микроклимата”, посочи Йорданов. По думите му стаите редовно трябва да се проветряват, независимо дали е лято или зима. Освен това е задължително филтърът да се почиства периодично и да се следи дали топлообменикът не е натрупал мръсотия върху ламелите.

При избора на климатик всяка стая се разглежда индивидуално

„При избора на климатик всяка стая се разглежда индивидуално - брой и размер на прозорците, каква е дограмата, има ли изолация в помещението, има ли външни стени”, допълни Йорданов. Той уточни, че разликата между инвентора и хиперинвентора е много малка. „Обикновеният климатик се включва изведнъж на 1 киловат и работи докато достигне температурата, докато инвенторът се включва и бавно увеличава оборотите си, за да няма натоварване на електрическата мрежа, достига до някакъв максимум и си поддържа тази температура”, обясни специалистът. 

Според него е решение на всеки потребител дали да ползва т.нар. „умни климатици” или не. "Всъщност, комуникацията с уреда чрез интернет отдавна е възможна", каза Йорданов. Той уточни, че според марката и производителя, собственикът има възможност дистанционно да повиши температурата или да промени режим на работа, както и да зададе седмичен график за включването и изключването на уреда. Някои от моделите позволяват включително да се проследи разхода на електроенергия на самия климатик. „Като цяло консумацията на ток от климатиците през лятото е по-малко в сравнение със зимата”, допълни Йорданов. Причината е, че в студеното време тялото на уреда влиза в режим на разскрежаване /дефрост/. Иначе казано през това време климатикът работи, но не за да топли стаята, а за да може да разскрежи външното тяло.

Снимка: iStock

Къде е по-добре да бъде поставена машината в стаята според Йорданов зависи изцяло от предпочитанията на собственика. „Високият монтаж не позволява на децата да пипат климатика и не заема пространство. Предимството на ниския е, че почистването на филтъра става без да се ползва стълба. Независимо дали ще е до тавана или на земята обаче пред уреда не трябва да има прегради, за да има хубаво движение на въздуха в стаята и да се получава еднаква температура навсякъде”, обобщи специалистът.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.