По време на мащабното дело наяве излязоха скандални факти за фирмата-превозвач

Само след няколко дни десетки почернени семейства отново ще се върнат в спомените си, за да отдадат почит към близките си в годишнината от инцидента на автомагистрала „Тракия”, при който горящ автобус-ковчег катастрофира и се самозапали.

Годината е 2011-та. Обикновен делничен ден. Стефан пътува за родния Чирпан, когато странно движещ се автобус пред него привлича вниманието му. Младият мъж става свидетел на зверска катастрофа – голямата машина се забива в стълб под мост и започва да гори.

Оттук нататък всичко му е като в сън. Без да осъзнава какво прави, изскача от колата си и влиза в горящия автобус, за да вади от там затиснатите пътници.

Стефан успява да помогне на много от пострадалите. Не успява да спаси всички. Но прави каквото може, за да не ги остави вътре.

Пострадал: Трима-четирима се върнаха да помогнат

Равносметката от катастрофата е: 9 загинали и 11 ранени. Следва мащабно, няколко пъти отлагано дело, в което се научават повече подробности. Показанията са скандални. Бившият шофьор на фирмата - Хюсеин обяснява, че за 5 години работа в нея нито веднъж не е минавал с автобус на годишен технически преглед. Не знаел нито къде се извършва, нито кой ги кара дотам.

Разследващите са категорични: автобусът-убиец е бил технически неизправен, а собственикът на транспортната фирма Ениз Ченгел, негов служител и оцелелият шофьор трябва да носят отговорност.

Няколко години по-късно, присъдата е издадена. Двама от осъдените за кървавата катастрофа са в затвора. Светослав Димитров, шофирал автобуса, и Николай Точев, шеф на отдел в транспортната фирма, вече излежават присъдите си. Ениз Ченгел - собственикът на автобуса-убиец и транспортната фирма „Ентрутранс”, получи 10-годишна присъда, но се оказа безследно изчезнал. Извън килията е и до днес.

Още един осъден избяга от правосъдието

9 години след като вади хора от горящия автобус, Стефан се връща на мястото. На 132-рия километър днес няма следи от спирачки. Няма го и горящия автобус. Но споменът е запечатан в съзнанието му. А картината се връща и днес и всеки път, когато мине по шосето.

Марияна е една от почернените майки. Тя настояваше за справедлива присъда. Но вече не вярва, че възмездие ще има. Като, че ли не го и търси. За нея е останал споменът за дъщеря й, който я връща при Стефан отново и отново. Самата тя признава - катастрофата е направила от всички оцелели участници приятели. Връзката им е странна. Странна и силна. А Стефан чака с нетърпение всеки път, когато уговорят среща - въпреки че не е успял да спаси дъщеря й, в нейните очи порасналият вече младеж остава Спасител.

Повече гледайте във видеото.