Историята на Микеле, Оксана и тяхната шарена магарешка ферма

Щастието е тичане на воля, моркови и ласки. Това е рецептата за живот на 17 магарета, които намерили спасение в една ферма на име Happy Donkeys. За тях се грижат Микеле и Оксана, които оставят Италия и Украйна зад гърба си, за да се посветят на едно ежедневие, изпълнено с спокойствие и природа - в полите на Рила при магарешката дружинка.

„Ничия земя“: Една чудна история от село Чудинци

Село Маджаре е дом на няколко щастливи магарета и една двойка италианец и бесарабска българка, които са избрали рилското селце, за да осъществят една своя голяма мечта. Да си направят магарешка ферма! Пътищата на двамата фермери тръгват от две противоположни точки на континента.

„Аз съм от Пезаро, един град в район Марке, от морето. Много красиво място”, сподели Микеле Кришентини.

„Да кажем, че съм родена в една държава, която вече не съществува. Териториално сегашна Украйна. По-точно Бесарабия. И всъщност на 17 години пристигам в България, за да уча”, разказа Оксана Бочковар.  

Работи за малко в Италия и когато се връща в София, решава да отиде на среща на българо-италианска общност у нас. Там я чака хуморът и чарът на Микеле.

„Ничия земя“: От магарешки инат - бивш културист днес отглежда коне и магарета

„Аз лично вярвам, че нищо не е случайно. Просто има някои неща, към които несъзнателно вървим ние самите”, смята….

Веднъж намерили се, започват да търсят своето място. И стигат до Маджаре. Чакат ги прекрасни гледки. Рилският пейзаж напомня на Микеле за детския глас на дъщеря му от преди много години, още докато живеели в Италия.

Микеле и Оксана решават не просто да си купят магарета, а да приютят такива, които вече са нежелани от досегашните си семейства. Някои са били използвани в селското стопанство и вече са на възраст. В България сме свикнали да възприемаме магаретата като животни за селско стопанство. С навлизането на машините, те вече не се използват за оран или за пренасяне на товар. Няма и субсидии за тяхното отглеждане, докато за някои породи коне има. Така се оказва, че магаретата стават изчезващ вид у нас.

Възстановяват магарешкото рали в Гурково

Оксана и Микеле не са взели животните, за да продават магарешко мляко, нито за да развиват търговия. Основният им доход идва от италианска фирма за оборудване, която представляват на българския пазар.

Основната им идея е да развиват туризъм с магаретата. Фермерското семейство далеч не се изчерпва със 17-те магарета. Там живее петелът Ерос Рамацоти, мадам Коко, децата й Чип и Дейл, както и Бук. Той пък по паспорт е куче, но по душа магаре, убедени са Микеле и Оксана. Копира държанието на магарешката дружина. А тя е много шарена. Всеки с характера си.

Повече за шарената магарешка дружина – гледайте във видеото.