Петър Москов: Защо американците да могат да защитят парите и държавата си от разбойници, а ние да не можем?

Законът „Магнитски”, който толкова зарадва всички, е лустрация. Той предпазва американската държава от разбойници. Когато всеки на улицата знае кой е Пеевски и кой е Божков, защо да не могат да бъдат спрени? 

Защо американците да могат, а ние – не? Защо искането българската държава и парите на българските данъкоплатци да бъдат защитени, както са защитени американските, да е остаряло и ненужно? Защо за нас е старо, а за американците – не? Кой го казва? Пак същото това  комунистическо задкулисие, което ограбва държавата ни вече 75 години, сменяйки БКП с БСП, Гошо с Пешо, а парите на държавата отиват все в техния джоб.

Единственото истинско решение е лустрацията - отстраняване от достъп до управлението на държавата и парите на данъкоплатците на цялото задкулисие, управляващо този модел, както и на хората зависими и обвързани с неговите представители. Нещата са прости, защото това са хора от средите на бившата комунистическа номенклатура, кадрите на слугинажа им от ДС, както и вече нововъзникнали  васални структури и зависимости в последните 30 години.

Този модел на безотговорност, който е създаден още в началото на прехода остава непокътнат и досега. При него не е важно кой ще е премиер, кой ще е главен прокурор, КОЙ ще е шеф на ДАНС, ако щете. 30 години имената на тези постове се сменят, а в страната ни нищо не се променя. Сега ни готвят същата „промяна”. Целият революционен ентусиазъм е съсредоточен в имената на Гешев, Борисов, Цацаров, Пеевски. Много удобно. Ето ДПС вече не познават Пеевски и са целите в бяло, чисти и неопетнени, готови да влязат в следващото управление на България. Удобно и за така наречените партии на промяната. Няма ги имената – решили са проблема. Те са победители, на празните столчета слагат свои хора и играта продължава по старите правила, но с нов ентусиазъм. А българските граждани ще продължат да бъдат най-бедни в ЕС дори, когато премиерът се казва не Борисов, а Петров, примерно; когато прокурорът е Пешев, пак примерно, а не Гешев, когато Пеевски е удобно забравен и на негово място се борим срещу някой друг.

На България е нужен лустрационен закон – няма значение как ще го кръстим, ако това ни е важно. Но достъпът на разбойници до парите на гражданите трябва да бъде спрян със закон, не с пожелания, не със заклинания, не с обещания. Нека постъпим като американците – когато става въпрос за защита на икономиката и парите им, те са безкомпромисни.

Можем го и ние. Национално обединение на десницата казва: лустрацията означава: За България – без компромис! Българският данъкоплатец го заслужава не по-малко от американския.

Това съдържание е част от платената изборна рубрика на сайта.