РЕЦЕПТА ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ: По джоба ли ни е да живеем по-здравословно и по-дълго

Смъртност над средната за Европа и нисък коефициент на раждаемост - последната национална статистика не дава добра оценка за живота на българина в 21-ви век. Българинът днес живее по-дълго от българина през социализма, казва националната статистика.

„При мъжете животът се удължава с около 6-7 години, при жените – почти с 10 години. Започнахме да живеем по-добре – колкото и на хората да не им се вярва”, твърди доц. Алексей Пампоров, антрополог и експерт по демография.

Дали така мислят двете поколения, засегнати от това твърдение – питаме бивш служител в люпилня в птицекомбинат. И нутриционист. „Купихме си жилище, водих си децата на почивка – живеехме долу горе нали добре, стигаха ни средствата”, заяви Стефка Петкова, служител в магазин.

За по-младите, качеството на живота зависи не само от жилището и почивката, но и от храната.

„Във всяко едно поколение винаги има хора, които са запознати и хора, които не отдават такъв приоритет на храненето или казват – един живот живея, ще се храня с каквото си искам”, казва Яна Данаилова, нутриционист и треньор.

За Яна Данаилова качествената храна е сред основните съставки в рецептата за дълголетие. „Съвременното общество е лишено от истинската храна, до която са имали досег нашите баби и дядовци”.

Затова все по-популярни стават био- и веган храните. Каквито има и в магазина, в който работи Стефка Петкова. Но не са по джоба й. „Получавам една вдовишка пенсия, която е 277 лева – обаче всеки месец давам по стотина лева за лекарства”, споделя Стефка.

Точно върху това акцентира и статистката. Че дори българинът вече да живее по-дълго, всъщност живее болен. „Нямаме добри грижи за възрастните хора. От 55-60 години започваме да живеем на лекарства”, посочва доц. Пампоров.

Не по-малко важно е движението. Без оправдания като „нямам време за спорт”, „не съм с удобни дрехи” или „прекарвам целия си ден в офиса”. В рецептата за здраве липсва само още една добавка – сънят.