Вижте три вдъхновяващи разказа навръх 17 септември

Монахиня Фотиния от няколко години се грижи сама за храма „Св. Апостол и евангелист Лука”. Споделя, че работата не и тежи, а вярата й в Бог е това, което я крепи по трънливите житейски пътеки.

„Бог показва, че когато има вяра, тя поражда надежда, надеждата пък сътворява любовта и когато тези добродетели ги притежаваме и се упражняваме в тях – няма нищо невъзможно”, казва тя. Категорична е, че ако се водим от тези добродетели, ние ще издържим на всякакви изпитания и изкушения.

Според монахиня Фотиния бурният вятър на времената, в които живеем, често се опитва да загаси пламтящия огън на вярата. „Наистина вярата е доста оскъдна ние трябва още повече да я пазим. Хората са много заети в материалното, обезверени от много празни обещания. Стигнахме дотам, че сами на себе си вече не вярваме, а защо е това – защото се отдалечаваме от Бога”, казва монахинята. Затворена между стените на манастира, тя не чувства самота - дори напротив. Вярата и надеждата, които всеки ден търси и намира, я окриляват и осветяват пътя й напред.

Минка Кирилова или Мони, както я наричат приятелите й, е младо момиче, което твърде рано се сблъсква със суровата действителност. „Аз не познавам своите биологични родители, те са ме изоставили, когато съм била много малка. Когато съм била на три години едно невероятно и прекрасно семейство ми подариха незабравимо детство, като ме взеха в тяхното семейство”, разказва тя.

Следват десет години, в които като че ли всичко върви наред, докато съдбата не удря нова плесница на Минка, опитвайки се да и отнеме всяка капчица надежда. „Тъй като те бяха възрастни хора, приемният ми баща се разболя и почина, а приемната ми майка нямаше вече възможност да ме гледа и се наложи да се разделим. Наложи се да започна всичко отначало, идвайки в нов град – само че вече не в семейство, а в институция”, разказва още Мони. Първоначално започнала с бунтарство. То обаче не утолява жаждата за надежда и смисъл и младото момиче търси нов начин, по който да се пребори с тъгата. Открива го в писането. Въоръжена с перото на вдъхновението, Мони преоткрива смисъла на понятието надежда. Младото момиче мечтае да стане детски психолог и вече прави първите стъпки за постигане на целите си.

По пътя на мечтите вървят и Атанаска и Никола Анастасови. Той е на 80, а тя - на 74. Двамата са заедно от 56 години. „Съдбата ни е събрала две бедни деца. Тя и тогава, и сега си беше едно от най-красивите момичета и не съм очаквал, че може да ми стане на мен съпруга, защото имаше, както сега казват – ухажори. Тогава казвахме много мераклии”, спомня си младостта Никола Анастасов. Съпругата му не крие, че двамата се разбират. „Нашият живот е доверие, уважение, разбирателство и компромиси”, признава Атанаска.

Двамата смело споделят своята рецепта за щастлив живот. Рецепта, от която неизменна част е любовта. „За брака да бъде успешен, щастлив – най-важно е разбирателството. Без компромиси няма живот. Така е в семейството, така е и в работата. Навремето не беше както сега го изопачиха младите. Ние сме малко от онова поколение и абсурд беше момиче да спи с момче, преди да се оженят. Това считам, че също има отношение в основата за здрав брак. Сега вече нашите деца, синовете го изопачиха, а за внуците да не говорим”, смята съпругът.

Разказваме ви тези три истории, за да припомним кои в действителност са важните неща в живота. За да запалим отново огъня на вярата, надеждата и любовта, който да гори силно и да ви топли в предстоящите студени дни. Защото както казват нашите герои – за да е смислен животът,  в него трябва да има топлина и светлина.

Повече гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.