Александър Каракачанов - белезите на свободата

Началото на септември 1960 г. в семейството на ген. Панайот Каракачанов се ражда син, решават да го кръстят Александър. Това е бъдещият дисидент и лидер на „Зелената партия” Александър Каракачанов.

Панайот  Каракачанов е един от най-изявените дейци на комунистическата съпротива преди 9 септември. Става член на РЕМС още на 16 години през 1933 г. Две години по-късно е осъден на 12 години и половина затвор. Освободен е предсрочно, през 1941 г. става партизанин. Заради това има две задочно издадени смъртни присъди. Помощник – командир на отряд „Народен юмрук” Панайот Каракачанов става зам.-командир на Шеста оперативна зона в района на Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора. Освен това е и партиен секретар на тези области след 1944 г. Кариерата му рязко тръгва нагоре.

„Баща ми е пратен на фронта и е зам.-командир по политическата, но никога не е бил от органите, които са се занимавали с репресии”, разказва синът му Александър.

През 1991 г. бащата на Александър Каракачанов е изпратен в СССР в Академията на Генералния щаб. След завръщането си става зам.-министър на вътрешните работи и оглавява тогавашните войски на МВР, обединяващи гранични и вътрешни войски.

 Всичко се преобръща през 1956 г., когато Панайот Каракачанов отправя остри критики към тогавашния министър на вътрешните работи Георги Цанков.

„От зам.-министър го пратиха да работи в ТКЗС. От генерал го пенсионираха за критики към ръководството. За да не се пречка в България го пратиха военно аташе в Букурещ, после в Москва", споделя Александър Каракачанов.

„Това е поколението на хора комунисти – идеалисти, това не трябва да се бърка с червената аристокрация, която дойде след 9-ти септември и сега нейните наследници частично ни управляват . Тази червена аристокрация, която няма нищо общо с идеалите за справедливост, с които беше закърмен баща ми. В средите на активните борци имаше негласно делене на истински и такива, които са се „притурили” и са им дали допълнителна квалификация, за да вземат кой апартамент, кой нещо друго”, разказва Александър Каракачанов.

Изпадането в немилост на Панайот Каракачанов е свързано и с друга семейна трагедия. По-големият му син умира едва на година и осем месеца.

„Когато баща ми е пратен в ТКЗС, семейството ни е изгонено от апартамента, защото не може да притежава генералски апартамент, брат ми се разболява. Баща ми имаше чувството, че частично вината е негова”, спомня си политикът.

Първото назначение на П. Каракачанов като военен аташе е в Букурещ, след което заминава за Москва.

„В Москва учех в спецшкола, защото изучавахме малко повече английски.”

Един от съучениците на Ал. Каракачанов е Владимир Мао.

През 2011 г. Мао влиза в съвета на директорите на „Газпром”, а през 2019 г. е член на Националния съвет при президента Владимир Путин за професионалната квалификация. В края на м. юни тази година  Владимир Мао е арестуван по подозрение в разхищаване на средства на Президентската академия.

Александър Каракачанов завършва гимназия в Москва и се връща в България. На 17 години влиза в Софийския университет и завършва философия, а след дипломирането влиза в казармата.

„Служих от Марино поле до Карлово. Уволних се старшина школник”, спомня си той.

След като Александър Каракачанов се уволнява от армията Михаил Горбачов обявява  началото на Перестройката на комунистическия режим.

„Аз реших да отида на изборите за общински съвет. Видях че БКП по линия на ОФ са спуснали един кандидат. Попитах защо не можем да издигнем само един кандидат местен, защо трябва да има само един спуснат от горе? Каква е тази перестройка щом няма реални избори? Всички се стреснаха, но се въодушевиха. Издигнаха ме на място, но не ме регистрираха за избори. Стана скандал, въпросът се е разисквал в Градския комитет на партията. Но два дни след края на регистрацията за изборите дойде Тодор Батков, който беше юрист-консулт на общината. Той каза, че е станала грешка и е дошъл да ме регистрира за избори. Явих се на изборите и победих кандидата, който беше спуснат централно. От всичките 101 съветници аз съм бил единствения, който реално е бил избран. Всички други са били спуснати отгоре”, разказва Александър Каракачанов.

Пропукването на системата продължава – обгазяването в Русе и спонтанните протести само загатват за дълбоките проблеми на тоталитарната държава. Ал. Каракачанов става един от учредителите  на клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

„Екогласност” не беше толкова екологична организация. Тя беше дисидентска. Ние работехме срещу властта. Направихме подписка по време на Екофорума през есента на 1989 г. Вдигна се шум. Опитаха се да ни изхвърлят от градинката „Кристал”, където събирахме подписите. Ядохме бой за тази подписка. От няма накъде ни позволиха да направим шествие за внасянето на й. Това е първата проява на възраждащата се демокрация в България”, разказва политикът.

„Приеха ме за член на БКП чак в казармата. Бях на 23-24 години. В университета не пожелаха да ме приемат. Влязох по убеждения, но и с убеждения напуснах партията”, спомня си Александър Каракачанов.

Падането на режима на Тодор Живков на  10 ноември 1989 г. заварва Ал. Каракачанов като докторант по Философия.

„По време на конгрес на философите разбрахме, че Живков е паднал от власт и настана смут. С падането на Живков не съм очаквал, че ще започне реален демократичен процес. Очакваше се, че БКП ще сложи новия Живков. Но се оказа, че БКП разбира, че не може да удържи властта, ако няма Москва зад гърба си.”

„Баща ми беше доволен”, спомня си политикът.

„Реших да създада  „Зелената партия”, защото се оказа, че „Екогласност” е свободна организация, в която всеки ходи и говори каквото си поиска. Затова реших, че „Екогласност” трябва да остане непартийна организация, която да се занимава само с екология. Трябва да има една ясно структурирана партия, която да може да провежда политика и да проведе предстоящи избори. Учредихме се на 28 декември и веднага след това влязохме в СДС", завършва той.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.