Пред NOVA говорят Белите каски - доброволците, които спасяват човешки животи в Сирия

В Сирия борбата за оцеляване продължава. Достига ли хуманитарна помощ до пострадалите в местата, извън контрола на режима на Башар Асад и има ли шанс за оцеляване, повече от пет дни след тежките земетресения - пред NOVA говорят Белите каски - доброволците, които имат години опит в спасяването на човешки животи по време на гражданската война.

Да поемеш първите си глътки въздух, когато земята се люлее смъртоносно. Такава е съдбата на това малко момиченце. Спасителите я намират под руините, все още свързана с пъпната връв за майка си. Наричат я Ая – името ѝ означава „чудо” на арабски. Но чудесата в живота ѝ свършват дотук – защото Ая губи майка си още преди да я познава. На място загиват и баща ѝ, както и нейните братя и сестри. Страданието е еднакво силно и от двете страни на границата. Както и в двата враждуващи в Сирия лагера.

Ежедневно, доброволците на Белите каски се сблъскват на терен със стотици подобни трагедии. Първо – заради войната, която раздира страната им вече 12 години. А днес – и заради смъртоносните трусове, отнели хиляди животи.

„От 12 години спасяваме хора от руините, които бомбардировките причиняват. Но не чак с такъв мащаб на разрушенията. Повече от 600 сгради са изравнени със земята само за секунда”, разказва Амар.

Преди войната – учителят Амар е свикнал да вижда детски лица в класната стая. След началото й – вече ги вижда в пукнатините на срутени сгради. Днес помага и при последиците от земетресенията.

„Извадихме един мъж, който беше прегърнал детето си, за да го предпази. Той беше загинал, но беше успял да спаси детето си. Всички тези истории извикват сълзи в очите ни през цялото време”, посочва мъжът, който търси хора под отломките от труса.

На петия ден след трусовете, вече е достигнат критичният момент, разказва Амар. Сега изпод руините не се чуват викове за помощ. А само тишина. Днес не са успели да извадят никого изпод отломките… поне не жив.

„Започнахме да губим надежда, че ще открием още оцелели. Спомням си случай, при който открихме един човек след една седмица под руините. Той беше успял да пие вода, беше заклещен от отломките, но не бeше притиснат от тях, успяхме да го извадим жив. Така че не сме се предали”, твърди Амар.

На терен денонощно работят всички 2000 доброволци от Белите каски. Но нито хората, нито оборудването им са достатъчни, за да се преборят с последствията от бедствието.

„Сега сме като в тъмните векове, борим се с бедствието без нужното оборудване. Някои от доброволците загубиха ноктите си, докато търсят хора изпод руините”, заяви Амар.

А правителството на Башар Асад настоява хуманитарната помощ да минава през Дамаск.

„Но ние тук, в Северозападна Сирия, нямаме доверие в режима, че ще получим каквато и да е част от тази помощ”, посочва мъжът.

Едва днес сирийското правителство одобри доставката на хуманитарната помощ за районите извън правителствения контрол. А в редиците на Белите каски, въпреки ежедневните загуби, има редки моменти на триумф - когато смъртта е победена от живота. в Този случай - на цяло едно семейство. Първо извадиха жив бащата. После дъщерята, а накрая и синът.