„Хората пият 100 години едно и също вино, ние си сменяме националния празник като носна кърпичка”, каза Пеева

Често определян като най-високата човешка добродетел, патриотизмът винаги е пораждал разпалени дискусии в обществото. Потвърждава го и Христо Димитров – създател и продуцент на фолклорен ансамбъл „Българе”. 

“Да обичаш рода си, това е патриотизма”, каза Димитров. Той не приема някой да парадира с възгласи, че е патриот и обича България. „А какво обичаш на България – асфалта, дърветата ли обичаш? Ти може да си обичаш асфалта, но много голяма полза от тая работа няма”, поясни той.

„Да си патриот означава да обичаш българите, да обичаш народа си. Аз да обичам теб, ти да обичаш мен, да си помагаме, да се разбираме, да обичаш съседа си. В тези неща, които се случват напоследък – това нещо не е любов. Ако ти изпитваш любов, истинска любов тогава няма да правиш така, че да се разделят хората”, смята създателят на ансамбъл „Българе”. 

Любовта и патриотизмът са неразривно свързани и според режисьора Адела Пеева. По думите ѝ, настоящите прояви на родолюбие са в резултат по-скоро на желанието за помпозност. 

„Аз мисля, че ние в момента живеем във времето на много тесногръд патриотизъм, защото патриотизмът не се изразява и не се състои само в развяване на знамена на високи пилони или 300-метрови знамена. Патриотизмът е всъщност, че трябва да искаме нашата страна да е колкото се може по-силна, правова, колкото се може по-добре да живеем. Това, за мен, е патриотизмът”, каза Адела Пеева. 

Според нея има граница и при познаването на историята и традициите. „Разбира се, че е важно, но пак, отново прекален светец и Богу не е драг. Не трябва да се прекалява, защото, пак повтарям, не трябва да се забравят и другите стойности и ценности човешки, които ни правят хора. Всичко трябва да е умерено”, призова тя.

„Това, че не носиш носия и не се хвърляш в студената вода не значи, че не обичаш страната си, нали? Пак мисля, че сме малко прекалили, да не кажа много”, допълни тя. 

Според нея има търговия с патриотизма – той е станал разменна монета. „Традицията ти е коренът. Не може да забравиш корена си, защото няма как да имаш бъдеще, това е основата, основата на сградата. Може да не го осъзнаваш – просто ще се чудиш защо не ти върви, ще се чудиш защо не успяваш да спечелиш пари, ще се чудиш защо в живота си нещастен и всичко ти е накриво и няма да разбереш, че всичко идва от това, че си отрязал корена. Може никога да не го разбереш. Никога това нещо не бива да се прави”, каза Пеева.

Още на времето питах Божидар Димитров по тоя въпрос. Той беше един от големите. Вика: „Как бе, трети март, бе! Трети март е датата! Без трети март няма никакви други дати!”  

Тя е категорична, че ако се прави едно нещо, независимо дали е дискусия, дали е предложение, каквото и да е, и ако резултатът е разделение на нацията – това нещо не е добро. 

„Моята баба казваше: „Всичко Мара втасала”, та трябва сега и да си сменяме и националния празник. Аз мисля, че нито е време, нито е най-важното, нито нещо ще постигнем с това”, заяви Пеева.

„Хората пият 100 години едно и също вино, ние си сменяме националния празник като носна кърпичка”, каза режисьорката.

Не мисля, че има каквато и да е била причина да се променя националният празник, но второто нещо, ако това  ще разделя нацията – това нещо не е добро. Дори и само като дискусия. 

Документалистът Адела Пеева откроява друг проблем – твърде тънката граница между патриотизъм и национализъм, която за много хора отдавна вече е прекрачена. В своя филм „Да живее България” тя проследява крайните прояви на младите хора, скрити зад маската на словесното родолюбие. 

„Знаете ли, ние документалистите имаме това свойство, не всички, но да предусещаме, показваме нещо, което де факто още е в зародиш и обществото не е наясно. Едно от нещата е този национализъм, който расте и ние си говорим за патриотизъм, развяваме знамена, а отдолу покълват други неща.  България има проблем със собствената си идентичност. И аз имам проблем като българка. Този проблем се дължи на това, че сме най-бедната страна, може би, в ЕС, на това, че имаме комплекси за малоценност, на това, че не можем да си оправим историята със съседите”, каза Пеева.

Въпреки проблемите, обаче, Христо Димитров смята, че страната ни е сред последните надежди на Европа за по-добро и отговорно европейско общество. „Ние сме надеждата на Европа, а защо не - и на света, да устои на това нещо, което идва. Сега вече мисля, че няма никакви съмнения по този въпрос. България, Унгария и някой други държави са тези, които са последните крепости, които държат да не се разпадне това човечество, защото там, накъдето е тръгнало върви надолу, ей така (показва). Вървим към края и никой по никакъв начин не може да се противопостави, освен ние – като една китайска стена да застанем и да я хванем тая Европа и да я държим да не се срине тотално, защото натам отиват нещата”, каза Димитров.

Втори ден от фестивала на народната носия в Жеравна

Създателят на ансамбъл "Българе" вярва, че когато един народ е просветен за традициите си, тогава той ще успее да надмогне всяко предизвикателство. Вероятно това е и причината той за поредна година да е сред основните организатори на фолклорния фестивал в Жеравна, чието поредно издание предстои съвсем скоро. Че просветата е важна смята и Адела Пеева.

„Просветеният народ не мрази, не мрази съседите си, не вреди на съседите си. Колкото по-сме просветени, толкова повече искаме да обменяме мисли с хората, толкова повече искаме да дружим. Пак стигаме до образованието и до просветата. Мисля, че ние тънем, започваме да тънем в една тъма и се въртим около собствената си опашка”, каза тя. 

Отворете си очите, ушите, сетивата за това, че преди всичко българинът е човек и ние сме известни с нашата човечност.