"В Мароко може да чуете плач на жени, на майки, но няма да чуете вайкане", обясни на свой ред Мария Капон

„Земетресението от 6.8 по Рихтер е необичайно за района на Северна Африка, според данни на БАН. Афтършоковите размествания не представляват допълнителна опасност”. Това каза ръководителят на катедра "Сеизмология и сеизмично инжинерство", в БАН д-р Пламена Райкова в предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS.

Тя обясни, че основното земетресение беше с магнитут от 6.8, а след това последваха малко автършокови събития. Няма да е толкова силна поредицата от земетресения. „Това земетресение за този район е едно от най-силните, те не са свикнали на такъв интензитет. Повечето от земетресенията в района са до 5 по Рихтер. Не е нещо, което не са очаквали, но не е и обичайно явление”, каза Райкова.

По думите й най-силно са пострадалите градовете и селцата близо до епицентъра. Маракеш също е пострадал. „Всички жилища, строени не по сеизмологичните норми, няма как да нямат пукнатини”, каза ръководителят на катедра "Сеизмология и сеизмично инжинерство" в БАН.

Али Шрайби: Няма пострадали българи в Мароко

Според бившия депутат Мария Капон след земетресението в Мароко може да чуете плач на жени, на майки, но няма да чуете вайкане от тези хора.Те ще се справят, категорична е тя. Капон, заедно с родителите си, е живяла години в тази страна.

Мария Капон обясни че Медината – старият град, е направен от червена глина, пясък, клечки. Той е бил много тежко ударен от земетресението. „Хората са уплашени, ударени са значими сгради като джамията „Кутубия”, която е от 12-ти век и е символът на Маракеш. Минарето й е 69 метра и в него има път, по който с кон може да стигнеш до терасата, където се извършва призива за молитва. Джамията на Големия площад, където е истинския пазар в Медината, също е с разрушения. Мароканците са много сплотени като нация и народ. Маракеш е най-големият оазис в пустинята, Сахара е на 250 км и в същото време е в подножието на Атласките планини. Няма такова божествено място в света в такава комбинация”, разказа Капон.

Тя обясни, че мароканците са много силни по дух. „Мисля, че това е част от целия културен обмен. През 1777 година – година след създаване на САЩ, султанът на Мароко е първият, който с декрет признава САЩ и нейната независимост и прави декрет за пазене на корабите. Година по-късно е направен договор за приятелство между двете страни. В Първата и Втората световна война срещу Хитлер се борят марокански войници. Те са спокойни и ще минат през това”, увери Капон.

Тя обясни, че Мароко за 30-40 г. има ново качество в образованието. Родителите й, с които е заминала там, са били учители в Маракеш.

Редактор: Весела Веселинова