Мъжът е завършил два от най-престижните университета в света

Траян Траянов е от хората, които не обичат да вървят по утъпкани пътеки. Роден е в Силистра, в семейство на театрални актьори. Сцената не се оказва негово призвание. Стремежът му към нови знания и умения го съпътства навсякъде още от ранна детска възраст и превръща училището в любима територия. 

„Аз по-скоро бях дете, което обича училището и съм ходил винаги с желание на училище. Семейството ми, разбира се, много е ценяло образованието, така че предполагам съм получавал и от тях такъв тип насърчение. Винаги с радост съм ходил на училище. 

Траян е ученик в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Той посещава две различни училища в Силистра и се обучава по две различни програми. Още си спомня уюта на класната стая, в която е събирал знания, мечти и цели. 

„Спомням си моята учителка, класната ми в трети или в четвърти клас, която се беше погрижила ние да имаме най-красивата класна стая в целия град. Мъжът ѝ беше художник и тя просто беше украсила класната стая по прекрасен начин – с ръчно нарисувани плакати на Костенурките нинджа например.  Друго, което впечатлява много от моите колеги в чужбина, когато си говоря за образователната система такава, каквато е била в България, е впечатляващата инфраструктура. Аз си спомням, че в двете ми начални училища имаше зъболекарски кабинети и ние всички ходехме редовно на прегледи. В едното ми училище имаше страхотен компютърен кабинет и деца в трети и четвърти клас имаха възможност да се учат да програмират.  Това, че в България по това време е имало 2 учебни програми, от които можеш да избираш, e много впечатляващо и говори за известен експериментаторски дух, който се чудя дали не се е позагубил. В момента има само една учебна програма”, каза Траянов. 

Въпреки неумолимия ход на времето, според Траян има някои неща, които остават непроменени в сферата на образованието. 

„Аз си спомням учители, които бяха неуверени, които не можеха да си управляват класната стая, които ревяха след всеки час заради хаоса, който се получаваше. Тиранични учители също. Това е нормално, това е като сега”, каза той. 

Има и такива, които за радост, отдавна вече са в историята.  

„Имам спомен още много жив и много ярък за мой съученик, който седи до мен на чина и в час по изобразително изкуство, правим апликация, и е залепил гъбките с шапчиците наобратно, за което изяжда два шамара от учителката и рисунката му е скъсана, защото не е разбрал заданието”, обясни Траян.

За своите спомени той разказва, че е имал интересни взаимоотношения с учителя си по математика, когото определя като страхотен педагог. „Един път ме беше извикал на дъската и аз по случайност бях решил задачата вярно, математиката не ми беше тогава най-силната област. Той ме поздрави, а аз му казах: „Господине, оттук-нататък можете да ми викате Питагор”. Той до края на началния етап, докато беше наш учител всъщност всеки път, когато връщаше тестовете, той имаше един метод, в който нареждаше тестовете на купчинки, когато ги връща и първо връща шестиците, петиците, четворките и така - голям съспенс в класа. След като минеха всички купчинки до двойката, която беше на една отделна купчинка, само с един тест и това беше Питагор. Учителят ни казваше: „Я, сега да видим Питагор какво е направил днес”. 

Семейството на Траян напуска Силистра, когато той е на 13 години. Целта на преместването е възможността той да учи в по-елитна гимназия и да отвори пътищата си към престижните университети. Така и става. След завършването си младият мъж е приет в колеж в Кънектикът – място, което далеч не се оказва последна спирка в похода му към качествено образование. 

Вече в момента, когато отидох в колежа в Кънектикът започнах да се ориентирам, да разбирам какво аз исках като студент, какво ми трябва и какво преживяване искам да имам. Всъщност след втората ми година кандидатствах и се прехвърлих в университета в Харвард. 

В Харвард Траян придобива бакалавърска степен по социални науки. А след това решава да учи магистратура... в Кеймбридж. 

„Преди да стигна до Кеймбридж аз прекарах две години в Ню Йорк, където беше първата ми работа след университета. Работих за фирма, която се занимава с управленско консултиране или мениджмънт консултинг, където бях бизнес анализатор. След като поработих няколко години в мен се зароди това желание да се върна в университета и да направя магистратура. Избрах си да следвам социология, тъй като това е дисциплината, която ме палеше и в университета, с идеята да помисля има ли как всъщност да се занимавам с нещо, което наистина ме вълнува и което е свързано с това как може България да стане по-просперираща страна”, обясни Траян. 

Опитът му в две от най-престижните учебни заведения в света показва на Траян, че високите оценки не гарантират успех и не са еднопосочен билет към осъществяването на целите и мечтите. 

Добрите оценки могат да значат много, но могат и нищо да не значат. Когато те оценяват комплексно, когато оценката по някакъв начин поставя висока летва и второ - оценява овладяването на някакъв сложен материал, прилагането на някакви ценни умения, които ще ти служат цял живот – да, тогава оценката е важна. Когато оценката оценява нещо, което няма как да ти е полезно, някакъв вид зазубряне, запомняне, тогава не е полезно, разсъждава днес той.  

„Високият академичен успех ти дава достъп до възможности, отваря ти врати, не гарантира, че след това ти ще си успешен в тези полета, но ти никога няма как да се пробваш ако не си имал тези високи оценки, които да дават увереност на работодателите или на хората, които ти подават ръка”, обясни Траянов. 

Младият мъж решава да се върне в България и започва работа в неправителствения сектор. Там, той поставя под фокуса на общественото внимание проблемите в образователната система и заедно с екипа си опитва да предложи адекватни решения за тях. 

В момента българската образователна система работи основно добре за ученици, които идват от семейства на образовани родители. Системата ни не работи за ученици, които идват от семейства в неравностойно положение, ученици, чиито родители нямат висше образование, които живеят в малки населени места, ученици, които не говорят на български вкъщи. Това са учениците, които имат огромни трудности в нашата образователна система, казва Траянов.

Според него е необходима ясна пътна карта, в която да са описани реформите, необходими за подобряването на българското образование. Трябва да има и отчетност за дейността на всички, които са част от процеса. В противен случай рискуваме да станем свидетели на пропиляването на потенциала на стотици деца и младежи.

„В момента се действа много реактивно и се действа на парче. Променят се малки неща без много яснота какъв ефект ще даде това нещо. Това не е начинът да постигнем една висококачествена и равно достъпна образователна система”, обясни Траянов. 

Всички имаме някаква роля да направим така, че училището да бъде среда оазис, то да работи за всички деца. Има място за ученическа инициатива в тази област, има място за инициатива на учителите и естествено има място за действие от страна на политическите лица, за направа на нужните реформи. Мисля, че всички трябва да запретнем ръкави и да работим за такава образователна система, за която мечтаем”, допълни Траян Траянов.