„Доверието и взаимоотношенията между учени и държавната администрация, особено през последните 20 години на този век, са прекрасни", подчерта шефът на НИГГГ
Мощният трус във Вранча от 1977 година е повратната точка, след която държавата обърнала внимание на сеизмичните изследвания. Така била създадена и цяла сеизмична мрежа – с необходимия брой станции, със записване и предаване на информацията в реално време. Това заяви в предаването „Денят на живо” по NOVA News директорът на НИГГГ при БАН чл. кор. проф. Николай Милошев.
„Дано това, което Ердоган обещава, да се превърне в действителност. Няма да е лесно обаче. Там все пак има старо строителство, което трябва да се разруши и построи на ново. В Турция това е болна тема. Страната миналата година преживя ужасни земетресения. И няма как споменът от тях да не е болезнен. Това беше страшно премеждие и един урок за това, че трябва да се строи качествено и да се спазват нормите”, подчерта той, коментирайки обещанието на турския президент Реджеп Ердоган „да направи Истанбул град, устойчив на земетресения”.
По думите му Истанбул е в сеизмично активен район. „ Това да се правят предположения, че в рамките на година ще се случи земетресение от порядъка на 7 и повече по Рихтер, каквато прогноза правят турски учени – е прекалено силно”, подчерта той. И допълни: „Германски учени прогнозираха, че в следващите 30 години под Мраморно море ще стане мощно земетресение. Това е нещо, с което съм по-склонен да се съглася”, заяви ученият.
Американски учени използват изкуствен интелект за прогнозиране на земетресения (ВИДЕО)
Професор Милошев беше категоричен, че в подобни моменти „психологическата щета от подобни непремерени думи – е доста по-страшна”. „Може би 60-процентна вероятност, че през следващите 30 години ще има мощен трус – звучи съвсем реално. Но за кратък срок от една година, че ще се случи подобно катастрофално земетресение… това е несериозно. В подобни моменти се появяват хора и дори групи хора, които искат да привлекат вниманието върху себе си и това, с което се занимават. Може би до известна степен си вярват”, коментира той.
Експертът подчерта, че „в това отношение България в един добър пример”. „Доверието и взаимоотношенията между учени и държавната администрация, особено през последните 20 години на този век, са прекрасни. Информацията, която обменяме ежедневно, е основно с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
За различните райони на страната максималната възможна сеизмична опасност е по-ниска. „В момента съществуващото законодателство по отношение на строителството в България е добро и е съобразено със сеизмичната опасност. Надявам се, че през последните 15 години строителството е качествено, защото разликата в цената при спестяване на необходимите материали при изпълнение на предписанията не е голяма. Според колеги инженери тя е около 5 процента”, посочи той.
Професор Милошев си припомни и труса във Вранча през 1977 година, при който имаше 1600 души – румънци и българи. „Най-пострадалият град в България тогава е Свищов. Два блока се срутват. Единият – защото на партера му има заведение и структурата на сградата е била нарушена. Аз самият го преживях. Бях в София. Страшничко си беше. Но това беше повратната точка, след която държавата обърна внимание на нашия институт и изследвания. Дотогава в България имаше една или две сеизмични станции, които обаче не записваха в реално време. Държавата финансира създаването на цяла сеизмична мрежа – с необходимия брой станции, със записване и предаване на информацията в реално време. Тази мрежа в момента е доста по-боата и доста по-съвременна. През 2005 година тя беше осъвременена”, разказа той.
Целия разговор гледайте във видеото.
Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase