Тя споделя, че е усетила, че има много хора, които я обичат, когато е била в приемно семейство

Баловете отминаха и след фойерверките вече е време за истински житейски решения. В „Историите на Мария Йотова“ днес ви срещаме с една абитуриентка, на която ще ѝ бъде една идея по-трудно, отколкото на останалите на прага за зрелостта - защото ще се бори с живота сама.

Абитуриентката Камелия, която без родителска подкрепа гони мечтите си

"Искам да следвам дигитални медии и PR в Икономическия университет във Варна. Чувствам се сякаш съм изгубена. Надявам се да се запозная с много хора, ще работя, за да се издържам. Навлизам в неизвестното, нещата много се променят. Израснах в SOS детско селище, защото майка ми финансово не можеше да се грижи за мен. Там не беше много хубаво. Нямах доста неща, храната не стигаше. Когато бях на 7 г. дойдоха социалните и ме взеха. Живях в осма къща на селищата. Приемните ни родители не искаха да ни разделят с брат ни и отидохме и двамата при тях. Там вече имах повече храна и дрехи, и най-важното - вече имах родители. Те ме научиха да оценявам малките неща", споделя тя.

По думите ѝ е била много притеснена когато е трябвало да свикне с новата среда. "Идеята беше по-големите да бъдат учители на по-малките в семейството, бяхме няколко деца. Научих се да споделям и да съм отговорна. Изведнъж имаше много хора, които ме обичат - беше хубаво. На 14 г. исках да уча извън Трявна, затова отидох във Велико Търново, в Център за настаняване. Много по-различно беше отпреди, бях по-самостоятелна", разкрива момичето.

Целия разговор гледайте във видеото.

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase