Сенки от Студената война: „Убийството с чадъра” или как режимът се справи с „неудобния” Георги Марков

Седми септември 1978-ма година. Вече са минали девет години, откакто българският писател и дисидент Георги Марков е напуснал страната. Той живее в Лондон и работи като журналист в българската секция на Би Би Си. Радио „Свободна Европа” излъчва неговите „Задочни репортажи”, които изобличават състоянието на режима в България.
 
„И така, Партията е България. И, разбира се, България е Партията. Всеки е българин дотолкова, доколкото е в крак с Партията. Иначе не е никакъв българин – колкото и да обича родната земя, колкото и да се гордее с историята, колкото и добре да знае български език“, казва той в своите репортажи.

 Във фаталния септемврийски четвъртък в България Тодор Живков получава поздравления за рождения си ден. А на моста „Ватерло” в британската столица болката от едно убождане, извършено от предполагаемия агента на Държавна сигурност Франческо Гулино, заглушава завинаги гласа на един от най-отявлените критици на комунизма. За това ни разказва и Боя Харизанова – режисьор на филм, посветен на личността на Георги Марков.

"Георги Марков не е убит с чадър", казва тя и допълва, че докато е отивал на работа, качвайки се по моста "Ватерло" се е разминал в Гулино. "Гулино изпуска чадъра си. Под предтекст да се наведе да си го вземе, с пневматично устройство го забожда за дясното бедро. Така е вкарана сачмата. После взима си чадъра, извинява се, че го е бутнал и си продължава", разказва режисьорът. Тя допълва, че Гулино е наблюдавал дълго време Марков, наел си е апартамент близо до този, в който е живял българския писател.

"Има естествено много хора, които твърдят, че това е било подарък за рождения ден на Тодор Живков. Това обаче е нещо, което лично аз фактически с документи не мога да докажа", посочва още Харизанова.

Оказва се, че това далеч не е първият опит на тогавашната власт да се саморазправи с „неудобния” Марков.  Докато работи по своя филм, Боя Харизанова получава информация, както от братовчеда на Георги Марков, така и от изследователя – проф. Дочо Боджаков, който се занимава с темата повече от 15 години.

"Взето е решение, че той трябва да бъде ликвидиран. Първи опити за това са правени посредством негова много близка жена – това е Яна Пипкова, дъщерята на Любомир Пипков. В един момент те я карат да отиде във Виена, да го покани там да се срещнат и всъщност да я използват като примамка, за да бъде той ликвидиран. Яна Пипкова обаче има смелостта да откаже, което и е донесло много неприятности след това, но тя отказва да бъде примамка за неговото ликвидиране", разказва Харизанова.

Убийството с чадър: 46 години от смъртта на Георги Марков

И подължава със следващия опит за убийството на Марков. Тя разказва, че това е агент „Филев” - Любо Константитов – двоен агент и приятел на Георги Марков. Режисьорът казва, че е трябвало по време на среща между двамата агентът да изсипе отрова в питието му. "Но Константинов се обажда на брата на Георги Марков и му казва: „Георги е поръчан. Да се пази. Ще има покушение. Трябва да се видим и да му сипя такава отрова. Нека да не идва на срещата”, разказва още тя.

Защо обаче Георги Марков се превръща в мишена на Държавна сигурност? След успеха на романа му „Мъже” той попада в полезрението на Тодор Живков и получава възможността с очите си да види истинското лице на Комунизма у нас.

Харизанова продължава: "Тодор Живков е искал да се обгражда с творците, които са били най-харесвани от народа тогава – било то писатели, художници или музиканти. Той е осъзнавал, че чрез изкуството може много да се влияе върху маси и всъщност е искал да бъде в обкръжението на тези хора. Живков вижда, че Марков ще е фактор в литературата и го кани на една разходка на Витоша."

Марков описва всичко, на което става свидетел. В произведения като „Портретът на моя двойник” и „Жените на Варшава” той извежда на преден план маските, фалша и лицемерието, обгърнали политическия живот по онова време. Творецът успява да лавира, за да се издават творбите му, но въпреки това те остават огледало на комунистическата действителност.

45 години след отровния чадър за Георги Марков: Защо още няма осъдени
 
"Той засилва острия си език и това вече не може да остане незабелязано", казва Харизанова.

И макар да има възможността да си осигури добър живот, като се впише в конюнктурата в България, Марков решава да се опълчи. Цената на свободата обаче е висока – той трябва да напусне родината си. Крайното решение за това той взема през 1969 година, когато минути след премиерата и властта спира пиесата „Аз бях той”. Организирано е заседание на хората от комитета, които решават, че пиесата няма да бъде поставяна никога повече.

"От всички принципи, които някакво изкуство може да следва, най-невалиден е принципът: “И вълкът сит, и агнето цяло.” А в голямата литература, в голямото изкуство принципът неотменно е бил: “Или вълкът, или агнето", пише Марков в своите "Задочни репортажи".
 
Георги Марков получава съвет от свой верен приятел, който му заявява, че за него ще е по-добре ако избяга, ако си тръгне от България, защото в противен случай го грозят сериозни проблеми. Така на 16 юни 1969 година Марков напуска страната и никога повече не се връща в нея.
 
"Комунизмът е само контекстът на неговото излизане от България, той по някакъв начин вярва, че може да преуспее навън, че може да стане световноизвестен. Иска да се отдели от тази провинциална картина на литературата в Източна България и вярва, че навън може да се реализира повече", разказва режисьорът на филма.

Почти веднага след излизането си от страната Марков се превръща в невъзвращенец. Осъден е на шест години затвор и глоба от 3000 лева.

"Никой не си е позволявал друг да говори с такава прямота за Тодор Живков, за властимащите, за ситуацията, за Комунизма, за системата, за режима. Точно това го превръща в опасен родоотстъпник, който сътрудничи с чужди радиостанции с цел да опетнява и да клевети комунистическия режим и да хули държавата си", казва Харизанова.

"Още преди убийството му, когато той е осъден задочно, са иззети неговите книги от библиотеките, спирани са пиесите му, „Задочни репортажи” са се подавали апокрифно, от ръка на ръка, за да бъдат четени, хората тайно са слушали „Свободна Европа”, където не е заглушена честотота. Направен е опит неговото творческо наследство да бъде заличено, преди физически той да бъде заличен", разказва още режисьорът.

На четвъртия ден след фаталното убождане Георги Марков умира. Неговата смърт обаче далеч не заглушава посланията, които той отправя към България. За това разказват всички негови близки. "Това, което обединява всички, е усещането за неговата морална мощ, неговата обаятелност, която е карала хората, дори и тези, които го ненавиждат, да го слушат и да го гледат. Той е бил изключително магнетичен. Бил е много обаятелен и сладкодумен. Това казват и жените в неговия живот - че по този начин са били спечелени – с неговото сладкодумие, с неговия език", разказва Харизанова.

Днес, 46 години след „убийството с чадъра”, по случая все още няма осъдени.

Режисьорът разказва, че след падането на комунизма, през 1990 година съпругата на Георги Марков - Анабел Маркова пристига в България. В деня, в който тя се връща в страната, са и заличени документите по досието на нейния съпруг - досие "Скитник". Харизанова разказва, че то е изгорено в пещите на завод "Стомана". "БКП е била преименувана на БСП. На всички им става ясно, че настъпва ново време и трябва да заличат следите, които са оставили. И че с идването на съпругата му ще се възобнови разследването по неговата смърт", допълва режисьорът.

Харизанова казва, че с убийството му Георги Марков става още по-популярен, което води до това повече хора да започнат да го четат и да се интересуват от това, защо някой е решил, че той трябва да замълчи завинаги.

„Задочни репортажи” са наистина като учебник за историята на България по време на комунистическия режим. Георги Марков наистина е уникален български писател, няма втори по рода си, не може да бъде сравнен с никой друг. И смея да кажа, че един от най-добрите български писатели", казва още Харизанова.

 И макар много хора да искат да живеят така, сякаш времето на комунизма никога не е съществувало, произведенията на творци като Георги Марков остават в историята и показват как е изглеждало миналото - такова, каквото някои го помнят, а други - искат завинаги да забравят.

Повече гледайте във видеото.