Имам двойно гражданство, уточни той

Освободеният ирански затворник Сиамак Намази разговаря с главния международен редактор на CNN Кристиан Аманпур след като излезе от ирански затвор.

Сиамак, добре дошли отново. Последният път,  когато говорихме с вас, беше от затвора в Иран през март 2023 г. След този разговор минаха няколко месеца, докато бъдете освободен.Преди година се върнахте в Съединените щати. Как премина тази година за вас? Чувствате ли се свободен?

Първо, искам да кажа, че много се радвам на възможността да разговарям с Вас, без да се претеснявам, че някой ще ме завлече в самостоятелна килия заради това. Относно въпроса дали се чувствам свободен, най-силното чувство, което изпитвам, е благодарност. Изпитвам огромна признателност към много хора, особено към президента Байдън, който направи много труден избор и постигна споразумението, с което ме върна у дома. Сигурен съм, че това решение е било много трудно за него. Прекарах там много повече време, отколкото се надявах. Бях затворен в продължение на 8 години.

Най-дълго задържаният?

Да, най-дълго задържаният. Истината обаче е, че когато излезеш от тъмница след 8 години, не се връщаш толкова лесно към нормалния живот. Не можеш просто да се оттърсиш от всичко, което си преживял. Това е като 8-годишно земетресение, което разтърсва живота ти и оставя много разрушение след себе си. Въпреки това, бих казал, че в Щатите се чувствам много свободен. Дори когато бях в затвора в Иран, се опитвах да живея, възможно, най-свободно.

Какви са предизвикателствата, пред които сте изправен, връщайки се към живота на свобода? Предполагам, че е трябвало да се научите да живеете без ограниченията, които са ви били налагани.

Точно така. Хората сме много интересни същества. Приспособяваме се към мястото, където се намираме. Бих казал, че отнема много време да се адаптираш в затвора, а след това отнема много време да се адаптираш към живота навън. Това е доста труден процес.
Спомням си как трябваше да си настройвам аларма, за да си напомня да излизам от апартамента. Веднъж не бях излизал в продължение на три дни. И тогава осъзнах защо. Просто не бях свикнал да го правя. Определено има много неща, които трябва да научиш отново, като това да носиш ключове и портфейл, или да караш кола. Осем години е много дълъг период от време, за който обществото се променя. Съчувствах на възрастните си родители, а аз не знаех как да правя елементарни неща.

Един приятел веднъж ми каза: „Хвани си Uber и ела“. Аз трябваше да му обясня, че нямам абсолютно никаква представа, как да го направя. Излизаш без документи, за самоличност и със замразени сметки. Отнема време, докато се справиш с всичко.

А какво ще кажете за разпита? Прекарали сте всичките тези години в плен на един от най-големите противници на Америка. Те със сигурност искат да знаят за революционната гвардия, за това как се са отнасяли с вас, какви неща са били казани или направени.

Не е имало разпит.

Ще ви попитам, за да уточним. Казвате, че официални лица не са дошли при вас, за да им кажете това, което знаете за режима там.

Не, и това е странно, защото за 8 години там, сигурно съм прекарал най-много часове в преговори с хора от Революционната гвардия. Но не, не е имало разпити. Попитах и другите заложници. И те казаха същото. Честно казано, бях доста изненадан от това.

Можем ли да се върнем малко назад? Вие бяхте бизнесмен. Вие бяхте семейство в Иран, което редовно посещавахте. И след това, веднъж, докато напускахте страната, ви хванаха на летището.

Да.

През 2015 г.?

Да.

По време на преговорите за ядрената сделка с Иран?

Точно така. Отидох в Иран за погребение. И както казахте, тогава беше пикът в отношенията с Съединените щати, когато бившият държавен секретар Кери и иранският външен министър се разхождаха из Виена. Когато се опитах да напусна страната, един мъж, облечен в обикновен костюм, се приближи към мен и ми каза да тръгна с него. След това бях незаконно разпитван в продължение на три месеца, а накрая ме арестуваха.  Бях официално обвинен в сътрудничество с враждебна държава, под която визираха Съединените щати.

Вие сте американец?

Имам двойно гражданство. Роден съм в Иран и съм американец. Основното твърдение, когато ме арестуваха, беше, че в продължение на три десетилетия съм изграждал мрежа в Иран, за да проникна и да сваля Исламската република със съдействието на враждебната държава Америка. Бях арестуван на 44 години.
Тези хора всъщност твърдят, че когато съм се учил да карам скейтборд с моят приятел Дейв в Ню Йорк, всъщност съм кроил този план. 

Когато сте били на 12 години?

На 14 години.

И не се съмнявате, че са ви взели единствено, както ми казахте, когато излязохте от затвора, заради синия ви паспорт, защото сте американец и защото сте ценен заложник?

Те многократно ми дадоха да разберат, че няма да бъда освободен без сделка с Съединените щати.

Споменахте, че през първите няколко години сте прекарали по-голямата част от времето в самостоятелна килия.

27 месеца.

Цели 27 месеца! Това е било наистина трудно. Споделихте, че са ви хранили като куче, подавали са храната под вратата и са ви биели. Можете ли сега да ни разкажете повече за това, как са се отнасяли с вас през тези две години?

Мисля, че го нарекох. Неописуемо унижение. Когато ме задържаха, ме хвърлиха в единична килия. Човек, който не е преживял това, няма да разбере за какво говоря. Това е пространство с размерите на килер, в който можеш да направиш три крачки. Аз не съм едър човек и три мои крачки не са чак толкова големи. Наистина, беше много трудно. Според иранските закони, само това се определя като мъчение. Бях хвърлен вътре, а тези, които ме разпитваха, ми казаха, че ако не сътруднича, дума, която на фърси буквално означава, че ако не правя каквото поискат, ще остана там, докато зъбите и косата ми станат един цвят и тяхното отношение ще се промени. Те бяха ясни по този въпрос, но аз не вярвах в това.

Цялото интервю гледайте във видеото.

Редактор: Весела Веселинова