Приеха промените в Закона за вероизповеданията на второ четене

Комисията по конституционни и правни въпроси прие на второ четене промени в Закона за вероизповеданията. Те са в общ законопроект, в който са обединени предложения за промени от ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица“ и „Възраждане“.

Повод за промените е решение от 16 декември 2024 г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.

Законопроектът на ГЕРБ-СДС определя за единствен представител на традиционното за страната вероизповедание - източното православие, Българската православна църква-Българска патриаршия. Според проекта регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената признатата по закон православна църква, а именно БПЦ-БП.

На първо четене: Приеха промените в Закона за вероизповеданията

В преходните и заключителни разпоредби е предвидено заварените производства, които противоречат на чл. 10 ал. 1 от този закон, да се прекратят, а извършените регистрации на вероизповедания – да се заличат от Софийския градски съд по искане на Дирекция „Вероизповедание“ към Министерския съвет или на прокурора. Искането до съда се отправя в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, като съдът се произнася в едномесечен срок.

От „Възраждане“ предлагат да се попречи на възможността за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование названието „православна“ и „българска“, но то не беше подкрепено от комисията. Подобно предложение е залегнало и от страна на „БСП-Обединена левица“, те също така предлагат текстове относно започналите производства по регистрация и регистрираните към момента.