Расте броят на младежите, настанени в психиатрии у нас

Работещи в психиатрите в цялата страна излязоха на протест. Причината – увеличението на заплатите им, което определят като „крайно унизително”. Те протестираха пред сградата на Министерството на здравеопазването. 

Унижение, насилие и лоши условия: Какво не е наред в психиатриите в България

Според заетите в сектора ведомството не ги е подкрепило при формирането на държавния бюджет. Вместо поисканото увеличение от 50 на сто, те ще получат едва 5%. Работещите в психиатрии искат и промяна на категорията труд. Според тях броят на младежите с психични проблеми расте. 

„Отделенията са пред закриване. Няма как един човек да върши работата на 4-5 души за смешна заплата. В другите държави възнаграждението е много по-голямо. Опитите за убийства и самоубийства се увеличават заради новите субстанции. В момента в отделенията е пълно с младежи с тежки шизофренноподобни психози. Държавата е абдикирала от тази сфера. У нас няма нито една програма за хора под 18 години с такива отклонения. В Старозагорска област няма нито един детски психиатър”, заяви в ефира на „Здравей, България” Иван Добринов, който е ръководител на Шесто мъжко отделение в Психиатричната болница в Раднево.

Психиатрите са категорични, че ако не бъдат чути, ще подадат и колективни оставки. „Бих дала моята заплата от 1500 лева да дойде един депутат да работи, подарявам му ги, за да работи на наше място един ден”, казва Таня Спасова от болницата в село Церова кория.

На заложеното 5-процентно увеличение на заплатите заетите в сектора гледат като подигравка.
„Не знам с кого ни сравняват, дали имат представа какво е да работиш в психиатрия с убийци и психично болници, нека да дойдат и видят”, разказва Антоанета Костова, която е медицинска сестра от 5 години.

Според протестиращите грижата за пациентите означава риск за собственото им здраве. „Ние сме имали няколко случая на средни телесни повреди, счупени крак, глава от инциденти. Онзи ден докараха пациент, за който полицията е трябвало да използва електрошокова палка, и той сега е с 29 други болни с една сестра и един санитар. Затова първото, което ще направя, е след един месец да редуцирам леглата до 10”, категорична е директорът на ДПБ „Св. Иван Рилски” д-р Цветеслава Гълъбова.

Тя обяснява, че 12-те държавни психиатрични болници са единствените стационари, които не са търговски дружества. „Ние нямаме други пари освен бюджета от министерството. Това е обида”, посочва още д-р Гълъбова.
 

В 10 часа в четвъртък пет от протестиращите психиатри ще се срещнат със здравния министър Силви Кирилов.

Министерство на здравеопазването счита за своя приоритетна задача реформирането на психиатричната помощ в България, обяви ведомството в своя позиция до медиите. МЗ уверява, че усилията му са насочени към цялостната оценка на потребностите, анализ на дейността, мотивация и подкрепа на кадрите, подобряване на условията за лечение на пациентите и условията на труд за персонала.

„В ход е изпълнението на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. Един от акцентите, които тя поставя е необходимостта от оценка на потребностите на населението (общото и лежащите в психиатрични стационари) от психично-здравни услуги и тяхното предоставяне на териториално ниво. Такава оценка вече е изготвена. Паралелно с това е предвиден анализ на броя на възрастните и децата, нуждаещи се от специализирани социални услуги, за да се определи броят и териториалното разпределение на услугите по общини, както и броят на специалистите, които да бъдат ангажирани.

Междувременно към министъра на здравеопазването са създадени Експертни съвети по медицински специалности „Детска психиатрия“, „Психиатрия“ и „Съдебна психиатрия“.  Изготвени са проекти на стандарти по медицински специалности „Детска психиатрия“, „Психиатрия“ и „Съдебна психиатрия“.

С цел стимулиране на кадрите в системата, Министерството се стреми към намирането на механизми за устойчиво решение за преодоляване на дисбаланса в заплащането на персонала, както и осигуряване на справедливо увеличение на възнагражденията.

Разходите за персонал по бюджетите на 12-те Държавни психиатрични болници (ДПБ) в страната от 2022 г. до 2024 г. са увеличени с 9 169 700 лв. или с 25,7 % спрямо бюджета за 2021 г.

В резултат от това средна брутна месечна заплата в ДПБ от 1 531 лв. през  2022 г. е достигнала 1 983 лв. през 2024 г. Достигнатите средни брутни работни заплати към края на миналата година за следните длъжностни наименования са:

-              2 668 лв. за „Лекар, магистър-фармацевт и магистър с немедицинско образование“ (от 1 937 лв. през 2022 г.);

-              2 182 лв. за „Медицински професионалисти по здравни грижи (медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници и други). Бакалавър с немедицинско образование пряко участващ в диагностично-лечебната дейност“ (от 1 653 лв. през 2022 г.);

-              1 280 лв. за „Ниско квалифицирани работници, в т.ч. и санитари“ (от 1 015 лв. през 2022 г.).

В проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени разходи в размер на 1 203 828 300 лв., от които 127 667 900 лв. са разчетените средства за финансиране на стационарна психиатрична помощ. Средствата се планират и отчитат по бюджетна програма „Психиатрична помощ“ и спрямо бюджета за 2024 г. ръстът на разходите е с 21 475 400 лв. или с 20,22 %.

Допълнителните средства  разчетени в бюджета за 2025 г. са за:

-              197 300 лв. за увеличение на разходите за персонал с ефекта от промяната на минималната работна заплата от 933 на 1 077 лв. от 01.01.2025 г.;

-              2 039 200 лв. за осигуряване в годишен размер на увеличените през 2024 г. възнаграждения на персонала в системата на Министерството на здравеопазването за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации;

-              2 098 000 лв. за увеличение на разходите за персонал с 5%  в съответствие с възприетата политика по доходите, считано от 1 януари 2025 г.;

-              2 500 000 лв. за финансиране на превенцията, лечението и терапията на хaзартна зависимост на лица по чл. 10а, ал. 5 от Закона за хaзарта;

-              14 640 900 лв. - за капиталови разходи, свързани с модернизация на психиатричната помощ.

В централния бюджета са планирани допълнителни средства в размер на 27 000 000 лв., в т. ч. 23 800 000 за диагностика и стационарно лечение на пациенти с психични заболявания и 3 200 000 лв. за подобряване благосъстоянието на пациенти в държавните психиатрични болници.

Със средствата в размер на 3,2 млн. лв. ще се увеличат разходите за издръжка на държавните психиатрични болници. От тях 1 100 000  лв. са за увеличение с 10% на бюджета за издръжка (във връзка със значителното нарастване на цените на основни разходи, като ток, парно, горива, лекарства, хигиенни материали и др.) и  2 000 000 лв. за отглеждането на 273 постоянно пребиваващи болни във всички 12 ДПБ.

Със средствата в размер на 23,8 млн. лв. ще се увеличат стойностите, които Министерство на здравеопазването заплаща за осигуряване на стационарно лечение на пациенти с психични заболявания за проведен леглоден в психиатричните структури. За структури с III ниво на компетентност увеличението е от 65 лв. на 92 лв., за II ниво на компетентност от 60 лв. на 82 лв., а за I ниво на компетентност от 50 лв. на 62 лв., или ръст с 40%. В рамките на тези средства ще се увеличи и коефициентът на тежест при определяне на субсидията за лечение на деца с психични заболявания.

Това увеличение ще засегне 12 бр. Центрове за психично здраве и 22 бр. Лечебни заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие с Психиатрични отделения.

Министерството на здравеопазването работи и по трайно подобряване на условията за лечение и престой на пациентите,  както и на условията за труд на персонала чрез изпълнение на инвестиция C12 I3: „Модернизация на психиатричната помощ“ по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България.

Това включва обновяване и модернизиране на сградния фонд за подобряване на материалната база на 18 лечебни заведения с психиатрични стационари (5 Държавни психиатрични болници, 5 Центъра за психично здраве и 8 психиатрични клиники и отделения в многопрофилни болници за активно лечение).

Предвидени са интервенции в инфраструктурата на обща стойност 36 043 799,86 лева с ДДС, чрез строителство, реконструкция, ремонт, преустройство, подобряване на достъпа за лица с увреждания до сградите и на прилежащото им околно пространство, както и обновяване на обзавеждането и оборудването.

Изпратени са възлагателни писма до изпълнителите на строително-монтажните работи по сключените договори, като към момента са стартирали дейностите в 8 обекта (ДПБ Пазарджик, ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски”, ЦПЗ Пловдив, ЦПЗ Враца, Клиника по психиатрия в УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна, Клиника по психиатрия в УМБАЛ „Св. Георги“, гр. Пловдив, Отделение по психиатрия в МБАЛ „Търговище“ и Отделение по психиатрия в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, гр. Сливен. До края на седмицата предстои стартиране на СМР в УМБАЛ „Александровска“ и в МБАЛНП „Св. Наум“). За ДПБ „Св. Иван Рилски“ – Нови Искър е предвидено преместване на обекта в нови сгради.  Извършването на строително-монтажните работи се очаква да стартира през м. април 2025 г., след сключване на договор с изпълнител на строителен надзор за обекта.

В процес на подготовка е обществена поръчка за обзавеждане и оборудване на лечебните заведения за психиатрична помощ по ПВУ, като предвиденият ресурс е в размер на 5 689 166,67 лв.”, пишат още от МЗ.
 

В предаването „Социална мрежа“ по NOVA NEWS психиатърът д-р Георги Хранов заяви, че не е от групата, която днес излезе да изкаже недоволството си. „Мога да кажа като цяло от какво се нуждае системата. Този протест може би е закъснял, но както знаете протестите в областта на здравеопазването са малко. Самият начин на провеждането е различен, отколкото при много други групи работещи“, допълни той.

По думите му от 15 години се говори за регулиране на психологичната помощ, но до момента няма консенсус. „В самия стандарт и становището от Министерството има разминавания. Отдавна е ясно, че психиатрите са малко“, допълни Хранов.