146 години от приемането на Търновската конституция

Отбелязваме 146 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 година, пише БТА.

• До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 г., когато е обявен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 г. денят е обявен и за професионален празник на съдебните служители.

• Основен проект за изработването на Търновската конституция е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор от 13 юли 1878 година новата държава да бъде наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Народното събрание е Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто контрол работи министерски съвет, съставен от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.

• В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме и герб. Второто Велико народно събрание от 1 юли 1881 г. в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него пълномощия да управлява страната седем години по свое усмотрение. Търновската конституция е изменена на 15 май 1893 г. от IV Велико народно събрание (3-17 май 1893 г., Търново), което въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата „Царско Височество”, както и на 11 юли 1911 г. от V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г., Търново), когато са приети наложените от обявяването и признаването на България за независимо царство на 22 септември 1908 година изменения на конституцията.

• Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от Обикновено народно събрание, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Търновската конституция действа до 6 декември 1947 г., когато влиза в сила Конституцията на Народна република България.

► Румен Радев: Конституционното ни управление почива на равенството пред закона и достойнството на всички хора

Във време, в което икономическите неравенства се задълбочават, а богатството и властта се възприемат като гаранция за недосегаемост, е важно да припомним, че нашето конституционно управление почива на равенството пред закона и достойнството на всички хора. Това заяви държавният глава Румен Радев в приветствието си по повод Деня на българската Конституция и професионален празник на българските юристи.

„Няма добро управление, нито справедливост там, където законът не се прилага еднакво за всички”, допълни той.

Румен Радев отказа да коментира руските атаки в Суми

Според Радев днешният ден, в който честваме първата българска конституция, е и повод да бъдат отбелязани заслугите на депутатите от Учредително събрание, които на 16 април 1879 г. във Велико Търново, полагат основите на нашата държавност. Президентът подчерта, че принципите, заложени в Търновската конституция за равенство на гражданите пред закона и отговорно управление, остават трайно.

„Учредителното народно събрание съзнателно и категорично изключи всякакви предпоставки за неравенство в обществото, допълни държавният глава и посочи забраната на робството, титлите за благородство и разделението на хората на съсловия, както и отхвърлените различни видове избирателен ценз, които по онова време са били широко застъпени в конституциите на останалите европейски държави”, подчертава държавният глава.

В приветствието си той поздрави също така българските юристи по повод техния празник и им пожела успех в професионалната им дейност и в общественото им призвание да защитават принципите на правовата държава.

► Наталия Киселова: Действащата ни Конституция прогласи нашата втора република и потвърди републиканския принцип на републиканско управление

„На 16 април 1879 г. в Търново е приета първата българска Конституция, така се поставя началото на националния ни конституционализъм. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си, оттогава до днес българската държава е имала четири основни закона”. Това посочи пред депутатите председателят на Народното събрание Наталия Киселова по повод  Деня на българската конституция и професионалния празник на юристите.

„Действащата ни Конституция, приета от VII Велико Народно събрание, прогласи нашата втора република и потвърди републиканския принцип на републиканско управление”, продължи Киселова. 

Тя подчерта още, че Конституцията от 1991 г. е въвела демократичните принципи на родния суверенитет, разделението на властите, правовата и социална държава. Чрез нея България стана пълноправен член на Съвета на Европа и на Европейския съюз, изтъкна председателят на парламента. По думите ѝ конституционните промени през изминалите повече от 20 години са показали, че търсенето на съгласие между парламентарните групи е висш принцип и той гарантира успеха на тези промени.

„Конституцията от 1991 г. е въздигнала във върховен принцип правата на човека и личността, неговото достойнство и сигурност, равнопоставеност на различни форми на собственост, гарантира закрила на детето и семейството, каза още председателят на парламента. От Търновската конституция до днес  парламентарното управление остава безалтернативно”, смята Киселова.

Председателят на парламента апелира да не забравяме стремежа на съзидателите на Конституцията - да бъдем изразители на волята на българския народ, без това да поставя под съмнение принадлежността на нашата родина и нейните граждани към общочовешките ценности - свобода, мир, хуманизъм, равенство и търпимост.

„Като законодатели сме призвани в дейността си да утвърждаваме конституционните ценности и занапред в следващите десетилетия. Всеки от нас трябва да си отговори дали осъзнаваме дълга си да пазим националните интереси, да създадем демократична и правова държава”, напомни председателят на Народното събрание.  

И попита - готови ли сме да запазим своите традиции и ценности, своята историческа памет и национална идентичност, без да жертваме правото на българските граждани към свободното европейско и демократично общество.

„Честит Ден на конституцията, честит празник на българските юристи”, завърши изказването си Киселова.

► Росен Желязков: Търновската конституция - първата стъпка към изграждането на модерната българска държавност

Върховенството на правото, справедливостта и силните демократични институции са основата на всяко свободно и устойчиво общество. Това заяви премиерът Росен Желязков на официалната страница на Министерския съвет във Facebook по повод Деня на Конституцията. Той честити и професионалния празник на юристите в България.

„На 16 април, когато отбелязваме приемането на Търновската конституция - първата стъпка към изграждането на модерната българска държавност, отдаваме почит на мъдростта и прозорливостта на онези, които положиха фундамента на парламентарната ни демокрация”, посочва министър-председателят.

По думите му правото не е просто система от правила - то е гарант за човешкото достойнство, свобода и равенство. Изтъква, че правосъдието е сред ключовите приоритети на правителството.

„Работим за ефективна, прозрачна и справедлива съдебна система. Нашите усилия са насочени към ускоряване на съдебните процеси, разширяване на електронното правосъдие, въвеждане на по-строги мерки срещу домашното насилие и родителското отчуждение, както и към развитие на съдебната медиация като форма за справедливо и бързо разрешаване на спорове”, отбелязва премиерът.

Желязков изказва искрено признание и благодарност към всички правни специалисти - съдии, прокурори, адвокати, нотариуси, юрисконсулти, преподаватели, за тяхната всеотдайност, висок професионализъм и принос в утвърждаването на правовия ред.

„Вярвам, че с общи усилия ще продължим да градим и отстояваме устоите на правовата държава”, посочи министър-председателят.

► Илияна Йотова: Политиците по-малко да се месят в работата на българските юристи

"Политиците по-малко да се месят в работата на българските юристи, на хората, които с високите си професионални и морални качества бранят правото в България, с отговорност пазят от посегателства законността и държавността. Пазят от опитите за безпардонно използване на върховния закон на държавата, за всякакви екзотики, които може да роди умът на законотворците, които нямат дори привидното желание да се вслушват във юридическата експертиза". С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова се обърна към присъстващите на тържественото събрание в Съюза на юристите по случай Деня на Конституцията и професионалния празник на юриста.

 „Днес честваме Българската конституция – стабилният конструкт, който урежда институционалните и обществените отношения, върху който се гради и утвърждава през годините българската държавност. Държавността, която ни завещаха на нас и на поколенията след нас нейните бащи, които поставиха основите й с приемането на първата българска Конституция – Търновската, през далечната 1879 г.“, посочи вицепрезидентът. В приветствието си тя заяви уважението си и към създателите на Конституцията от 1991 г. „Избраниците в Седмото велико народно събрание бяха хора различни, но обединени от една цел – България да върви напред. Достоен пример, който всички, които днес претендират да чертаят българската бъдност, трябва неизменно да следват“, заяви Илияна Йотова.

 Вицепрезидентът отново подчерта, че последните промени в Конституцията са били продиктувани от всичко друго, но не и от интерес да се подобри основният закон на държавата. Тя посочи, че промените са се обърнали срещу своите създатели. „Ефектът не е само бумерангов, а е върху нормалното, стабилното функциониране на държавата“, посочи Йотова, като даде за пример дългия процес по избор на председател на Народното събрание, защото всеки посочен е възприеман като потенциален служебен министър-председател. „За постовете, изброени в станалата печално известна домова книга, се гледа през тази призма, а не дали претендентите за тях притежават нужните професионални качества“, каза вицепрезидентът.

 Акцент в изказването на Йотова беше и дългогодишната съдебна реформа. „Докато само се говори за съдебна реформа, непрестанните скандали в съдебната система, липсата на справедливост и ефективност все повече разклащат общественото доверие в нея. Сриват доверието на хората в способността на държавата да ги защити, да им гарантира правата“, заяви вицепрезидентът. Тя беше категорична, че съдебната реформа не може да се роди в някой политически кабинет по нечия поръчка или заради нечие политическо бъдеще, а трябва да бъде продукт на всички хора, които всеки ден работят с тази материя.

 В приветствието си Илияна Йотова призова за препрочитане на четирите начала, заложени в Търновската конституция – свобода, равнопоставеност, самоопределение, сигурност, както и на преамбюла на настоящия върховен закон. „В преамбюла под редакцията на големия Валери Петров по брилянтен начин е събрана философията на българската Конституция. Тази философия трябва често да препрочитаме, да вникваме в смисъла й, а и да го припомняме на онези, които удобно го забравят, за да следват лични интереси, да обслужват конюнктурни цели, да работят срещу народа си. Народа, от когото произтича цялата държавна власт, както е записано в чл. 1, ал. 2“, изтъкна вицепрезидентът.