Вижте кой ще изпълнява длъжността духовен глава на Ватикана до избора на следващия

Кой ще бъде следващият папа? Изборът на наследник на Франциск ще следва традиционния процес на конклава. Кардинали от цял ​​свят ще се съберат в Сикстинската капела във Ватикана, за да решат кой да бъде новият католически духовен лидер.

Няколко висши духовници са сочени за потенциални кандидати. Сред тях са кардинал Пиетро Паролин, кардинал Луис Антонио Тагле и кардинал Робърт Сара. Решението в крайна сметка ще бъде взето от Колегията на кардиналите.

Папа Франциск почина на 88-годишна възраст на втория ден от Великден, след като прекара над месец в болница в Рим с двустранна пневмония и след това се възстановяваше няколко седмици. Макар да се чувстваше по-добре през последните дни, той бе все още слаб и не успя да води великденските служби и ги остави в ръцете на кардиналите.

На фона на всичко това, почти сигурно е, че кардиналите вече са обсъждали евентуалния му наследник, с надеждата да избегнат продължителен конклав.

Последният път, когато това се случи, беше през 2013 г., когато папа Бенедикт XVI подаде оставка на 85-годишна възраст – нещо невиждано от 600 години. Тогава изборът на нов папа отне около две седмици, след което бе избран аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио. Той избра името Франциск за папската си длъжност.

Реалният избор на папа се случва на два етапа: предварителни разговори между кардиналите и затвореният конклав в Сикстинската капела, където се гласува в пълна тайна. Изисква се мнозинство от две трети от кардиналите с право на глас. Макар технически всеки покръстен католик мъж да може да бъде избран, от 1378 г. насам папата винаги е бил един от кардиналите.

Никой от тях не води активна кампания за себе си – това се счита за „целувката на смъртта“. Агресивните лобистки действия или сделки за бъдещи облаги могат дори да доведат до отлъчване. Повечето кардинали приемат, че шансът им да бъдат избрани е минимален и дори не искат този „доживотен товар“.

Макар САЩ да имат най-много кардинали избиратели след Италия, до момента не е имало американец на Светия престол. Причините са както културни, така и политически. Много американски кардинали са възприемани като „културни воини“, а разногласията в американската църковна йерархия будят подозрения у другите кардинали.

Спряганите за фаворити

• Кардинал Пиетро Паролин – държавен секретар на Ватикана. Счита се за „сигурен избор“, познава Римската курия добре, но му липсва пастирски опит.

Като държавен секретар на Ватикана от 2013 г., 70-годишният Паролин от Венето е най-високопоставеният кардинал в избирателния конклав. Вместо да се придържа към „леви“ или „десни“ политически пристрастия, Паролин отдавна е смятан за умерена фигура в църквата.

Съвсем наскоро той даде интервю за италианския вестник L’Eco di Bergamo, в което коментира редица геополитически въпроси. „Всеки може да допринесе за мира, но решенията никога не трябва да се търсят чрез едностранно налагане, което рискува да потъпче правата на цели народи“, каза тогава Паролин.

• Кардинал Матео Дзупи – председател на конференцията на италианските епископи, известен с прогресивни, но уравновесени възгледи.

Смятан за любимец на папа Франциск, кардинал Дзупи е президент на Епископската конференция на Италия от май 2022 г.

69-годишният духовник беше направен кардинал от Франциск през 2019 г. и оттогава е бил изпращан на редица пътувания по света. Той отиде на мирна мисия в Украйна, където се срещна с президента Володимир Зеленски. След това посети САЩ, за да се срещне с тогавашния президент Джо Байдън.

Преди да стане кардинал, Дзупи споделя по-позитивни възгледи за общността на ЛГБТК, като пише есе в книгата на Джеймс Мартин от 2018 г. „Изграждане на мост“. Според него е „полезно за насърчаване на диалога, както и за реципрочно знание и разбиране да се въведе нов пасторски подход с нашите братя и сестри ЛГБТ“.

• Кардинал Марио Грек от Малта – ръководи Синода на епископите

Марио Грек е малтийски куриален кардинал. Епископ на Гозо от 26 ноември 2005 г. до 2 октомври 2019 г. Генерален про-секретар на Синода на епископите от 2 октомври 2019 г. до 15 септември 2020 г. Апостолически администратор на Гозо от 2 октомври 2019 г. до 21 август 2020 г. Генерален секретар на Синода на епископите от 15 септември 2020 г. Кардинал дякон с титулярния дякон Санти Козма е Дамиано от 28 ноември 2020 г.

• Кардинал Конрад Краевски от Полша – водещ представител на Франциск в кампаниите за благотворителност

Ръководителят на Апостолическата служба за милосърдна дейност кардинал Конрад Крайевски пътува шест пъти до Украйна, за да занесе хуманитарна помощ и лекарства. Кардиналът донесе „прегръдката“ на папата на местното население. „Няма ден, в който той да не се моли за Украйна“, каза полският кардинал.

• Кардинал Петер Ердо

Той е унгарски кардинал на Римокатолическата църква, който служи като архиепископ на Естергом-Будапеща и примас на Унгария от 2003 г.

Като бивш президент на Съвета на епископските конференции на Европа, кардинал Ердо е известен с това, че посвещава своите практики на Мария, Светата майка на Исус.

72-годишният унгарец е известен с по-консервативен глас в църквата, като се противопоставя на практиката разведени или повторно женени католици да получават Свето причастие. Той също така сравни акта на приемане на бежанци с трафик на хора. Ердо е направен кардинал през 2003 г. от папа Йоан Павел II.

• Кардинал Луис Антонио Тагле

Той е седмият филипинец, станал кардинал, но ако стане папа, ще бъде първият азиатец, сядал на престола. 67-годишният духовник в момента служи като про-префект за секцията за първа евангелизация на дикастерията за евангелизация, след като е направен кардинал от папа Бенедикт XVI.

Тагле обикновено показва по-лява политика, подобно на папа Франциск, като критикува отношението и езика на църквата към гейовете, неомъжените майки, разведените или повторно женени католици.

Снимки: gettyimages

• Кардинал Реймънд Лео Бърк

Смятан от критиците за отявлен традиционалист, кардинал Бърк от Уисконсин, беше провъзгласен за кардинал от папа Бенедикт XVI през 2010 г.

Той публично се сблъска с по-либералните виждания на папа Франциск, особено по отношение на желанието му да позволи на разведени и повторно женени двойки да приемат Евхаристията. Той нарече позицията на църквата относно изкуствената контрацепция, гражданските бракове и гейовете „нежелателна“.

Преди това Бърк е казвал, че католическите политици, които подкрепят легализираните аборти, не трябва да получават Евхаристията.

Останалите кардинали, които имат право да бъдат избрани, са:

Кардинал Питър Търксън е  от Гана. Той е определян като харизматичен, говори с лекота и има относително либерални възгледи по въпросите, св6ързани с хомосексуализма, екологията и социалната справедливост

Кардинал Микола Бичок е от Украйна. На 45 години е и сега ръководи епархията на "Свети Петър и Павел" в Мелбърн. Миналата година беше ръкоположен за кардинал от папа Франциск. Бичок споделя страданията на украинците сега, когато Русия води война срещу Украйна, както и на всички бягащи от войните. А в Австралия неговите последователи са и гръцки католически бежанци от Балканската война.

Кардинал Робърт Сара е от Гвинея. За него се смята, че е бил негласен съмишленик на традиционалиста Бенедикт XVI.

Германският кардинал Герхард Лудвиг Мюлер e бивш префект на Конгрегацията на доктрината на вярата и противник на ръкополагането на жени за дякони, а също и гласовит критик на някои действия на Франциск.

Уругвайският кардинал Даниел Фернандо Стурла Берует е следовник на папа Бенедикт Шестнадесети.

Италианският кардинал Мауро Пиаченца демонстрирал административни способности и дълбока духовна съпричастност.

Кардиналът от Шри Ланка Малкъм Ранджит също попада в списъка, като също е смятан за следовник на Бенедикт Шестнадесети.

Нидерландският кардинал Вилен Якобус Ейк, голям експерт по биоетичните въпроси, противник на благословиите за еднополовите двойки, противник на избирането на жени за дякони и противник на джендър идеологиите, също е в групата на папабилите.

Италианският кардинал Пиербатиста Пицабала се вписва в линията на действията на Франциск по отношение на грижите за бедните и страдащите. Същото важи и за италианския му колега, кардинал Анджело Баняско, за когото се смята, че може да насърчи традиционния подход в църквата и да преодолее вътрешните разделения. 

Кардиналът от Мианма Чарлз Маунг Бо има голям опит като духовник в една страна, обхваната от сложна вътрешна ситуация и разбира дълбоко предизвикателствата пред Азия като цяло. Канадският кардинал Марк Уеле също е силен претендент и е смятан за консерватор, но с по-модерни схващания за консерватизма.

Шведският кардинал Андерш Арборелиус е също е сред фаворитите и беше хвален едно време от Франциск. Описван е като открита и оптимистично настроена духовна фигура.  Бил е ръководител на Скандинавската епископална конференция и член на редица ватикански ведомства. Възприеман е като скромен и смирен - качества, които папа Франциск харесваше.

Сред кандидатите модернисти в Църквата е френският кардинал Жан-Марк Ноел Авлин. Той е възприеман от някои като протеже на Франциск. Посвещава се на миграционните въпроси и на междурелигиозния диалог. Ценен е много от левите среди в политиката и в Църквата.

Кардинал Фридолин Амбонго Бесунгу от Демократична република Конго  също е споменаван като кандидат. Той защитава традиционните ценности на Църквата по въпросите, свързани със семейството, но демонстрира и желание за диалог по други въпроси, като този за жените дякони.

В списъка попада и италианският кардинал Фернандо Филони, който е смятан за духовник с богат културен и дипломатически опит. Но няма опит в ръководене на църковни структури и се смята, че би могъл да запази статуквото в Църквата, такова, каквото е наследено от Франциск.

Швейцарският кардинал Курт Кох е възприеман като модернист по църковните въпроси, но би могъл с времето да възприеме по-умерени позиции.

Южноафриканският кардинал Стивън Брислин е привърженик на приобщаването на ЛГБТ общността към Църквата и на избиране на жени за дякони.

Португалският кардинал Жозе Толентино де Мендоса, който е близък до позициите на Франциск, е смятан за модернист, който би могъл да привлече поддръжници от Португалия и Бразилия.

Очаквания към следващия папа: стабилност, умереност и вдъхновение

Мнозина вярващи се надяват на „завръщане към нормалността“ след бурния понтификат на папа Франциск, който предизвика дебати по теми като аборт, развод и LGBTQ+ права. Експертите прогнозират, че ще се търси фигура, която да продължи по-откритата линия на Франциск, но с по-внимателен език и подход.

Кой ще изпълнява длъжността глава на Ватикана до избора на нов папа

След смъртта на папа Франциск кардинал от Съединените щати става временно изпълняващ длъжността глава на Ватикана до избирането на нов папа.

Това е кардинал Кевин Фарел, духовник, роден в Дъблин, който стана натурализиран американски гражданин, след като прекара много години в служение в Съединените щати.

Фарел, бивш епископ на Далас, заема длъжността „camerlengo“ или шамбелан -  действащ глава на Ватикана в периода между смъртта или оставката на папата и назначаването на следващия католически лидер.

77-годишният мъж има магистърска степен по бизнес администрация от университета „Нотр Дам” в Индиана. Той е най-високопоставеният американски епископ в централната администрация на църквата и е известен като силен човек, който взема решения и е добър организатор. Владее английски, испански, италиански и ирландски галски езици.

Опитът на Фарел привлече вниманието на папа Франциск, който го направи един от най-доверените си сътрудници.

През 2016 г. Франциск назначи тогавашния епископ на Далас за лидер на семейния живот на Ватикана, по-късно го направи кардинал и след това, три години по-късно, го избра за важната позиция на камерленго.

Редактор: Цветина Петкова
Източник: Independent, CNN

Последвайте ни