Темата в „Денят на живо” по NOVA NEWS коментира проф. Георги Попов

Все повече данни сочат, че значителен процент от хората, преболедували COVID-19, развиват постковид синдром. Според различни литературни източници този синдром засяга между 10% и 30% от преболедувалите. На скорошен световен конгрес е била направена връзка между постковид, постваксинационния синдром и хроничното инфекциозно заболяване - лаймска болест. Темата в „Денят на живо” по NOVA NEWS коментира проф. Георги Попов. 

Хронична умора като постковид синдром

Един от най-често срещаните симптоми на постковид синдрома е хроничната умора. Диагностицирането и лечението на това състояние изисква сериозен и комплексен подход. Преди да се пристъпи към терапия, е необходимо да се проведе задълбочено изследване за наличие на вируси и бактерии. Важно е също така да се анализира състоянието на имунната система и да се установят евентуални вторични нарушения.

Лечението е предизвикателство. При някои вирусни инфекции е възможно прилагането на етиологично лечение (насочено към причинителя), но при други се разчита предимно на патогенетично лечение (насочено към механизмите на развитие на заболяването), което може да бъде доста сложно за медицината.

Педиатричен невропсихиатричен синдром при децата

COVID-19 също може да играе роля в развитието на педиатричен невропсихиатричен синдром при децата. Все пак, този синдром по-често се свързва с други инфекции, причинени от вируси, включително лаймска болест, както и стрептококовата инфекция, която причинява Педиатрично автоимунно невропсихиатрично заболяване (PANDAS/PANS). При децата състоянието протича тежко, с внезапно настъпили обсесивно-компулсивни симптоми, повишена тревожност и нощно напикаване.

Нови открития в лечението на лаймска болест

Наскоро проф. Попов е присъствал на годишния европейски симпозиум на International Lyme and Associated Diseases Society (ILADS), където е бил отбелязан значителен напредък в диагностиката, лечението и профилактиката на лаймската болест.

„Това е коварно заболяване, защото световни организации имат коренно противоположни възгледи за него”, коментира проф. Попов.

По време на симпозиума е било разгледано интегративното и индивидуално лечение на хроничната лаймска болест, при която симптомите продължават повече от шест месеца. Обсъждани са подходи, включващи антибиотична терапия с редуване на няколко антибиотика и съвременни антибиотични комбинации.

„Интегративността на този процес е, че се съчетава с фитотерапия и билково лечение”, допълва проф. Попов.

Лаймската болест и кърлежите

Сезонът на кърлежите тази година започна по-рано - още през март. Според проф. Попов активността ще продължи до средата на юни, тъй като кърлежите не понасят горещото време. Очаква се и втори, по-кратък пик през септември и октомври.

Характерен белег за острата лаймска болест е появата на еритема мигранс - червено петно, което се образува на мястото на ухапването от кърлеж. При появата на такова петно е изключително важно веднага да се пристъпи към лечение.

Въпреки че ранното лечение е ключово, има и случаи на стари лаймски болести - ухапвания отпреди години, които изискват много сериозни и комплексни подходи на лечение. За съжаление, те невинаги са напълно успешни.

Къде да внимаваме за кърлежи в България

Според проф. Попов в България най-много кърлежи, заразени с причинителя на лаймска болест, се срещат в района на Централен Балкан - около Троян, Априлци и Севлиево.

Как да действаме при ухапване от кърлеж

Ако прекарвате време на открито, особено сред природата, е добре да сте подготвени за среща с кърлеж. Препоръчително е да носите със себе си пинсета. Колкото по-бързо отстраните кърлежа, толкова по-добре. Ако кърлежът ви ухапе в града, е задължително да посетите спешен кабинет, съветва проф. Попов. След изваждането на кърлежа силно препоръчително е той да бъде изследван в лаборатория. Това може значително да улесни евентуално бъдещо лечение, ако кърлежът се окаже носител на лаймската болест.

Още гледайте във видеото.

Редактор: Георги Генов

Последвайте ни