Как Източна Европа премина от валутен борд към еврото: Какво означава това за България

Опитът на Източна Европа с преминаването от валутен борд към еврозоната показва, че стабилният курс и финансовата дисциплина са ключови за успешната интеграция. Към момента само две държави – Естония и Литва – са направили прехода от валутен борд към еврото при запазване на фиксирания курс. Техният пример е особено важен за България, която поддържа валутен борд от 1997 г. насам и очаква да приеме еврото при фиксирания курс от 1,95583 лв./евро, сочи анализ на Фискалния съвет на България.

Естония и Литва – пример за дисциплина

• Естония въвежда валутен борд през 1992 г., първоначално фиксиран към германската марка, а по-късно – към еврото. При присъединяването си към ERM II през 2004 г. и при приемането на еврото през 2011 г. курсът остава непроменен – 15.6466 крони за евро.

• Литва също не променя курса – след като заменя щатския долар с еврото като котва през 2002 г., запазва фикса от 3.4528 лита за евро до присъединяването си към еврозоната през 2015 г.

И в двата случая валутният борд остава напълно запазен до въвеждането на еврото, без да се прибягва до девалвации или ревалвации – подход, който отговаря на критерия от Маастрихт за стабилност на валутния курс.

България – в очакване на еврото при фиксиран курс

България е в подобна ситуация: валутният борд е в сила от 1997 г., а от 2000 г. е фиксиран към еврото. Страната се присъедини към ERM II през юли 2020 г., с обявен централен паритет 1 евро = 1,95583 лв., който не е променян.

Според чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС, курсът за конвертиране се определя от Съвета на ЕС, по предложение на ЕК и ЕЦБ и трябва да съвпада с пазарния курс в ERM II. Именно затова очакванията са, че левът ще бъде заменен от еврото при същия курс от 1,95583, без ревизии – точно както в Естония и Литва.

Сравнителен контекст: други източноевропейски държави

Други страни от региона също въведоха еврото, но не чрез правно установен валутен борд:

• Латвия имаше твърдо фиксиране, но не и законов борд.

• Словения, Словакия и Хърватия поддържаха фиксирани или управлявани плаващи курсове, но курсът при приемането на еврото варираше в известна степен.

  • Словакия, например, преоцени паритета си в рамките на ERM II.

  • Хърватия въведе еврото при курс, държан в „квази-обвързване“ около еврото.

Изводи: стабилността се изплаща

Историята на валутните режими в Източна Европа показва, че поддържането на стабилен курс и правна обвързаност в рамките на валутен борд е най-ефективният път към еврото. България вече разполага с тази стабилност – и ако запази настоящата си политика, би могла да повтори успешния сценарий на Естония и Литва.