Всяка капка има цена: Колко струва поливането на градината на село

Заради дългото засушаване, все повече общини у нас въвеждат ограничения за използването на питейна вода за поливане. На този фон, за хората по селата, чието препитание и трапеза зависят от зеленчуковите им градини, това означава тежка дилема.

„Маркучът на чешмата връзвам, пускам и поливам и после бъркам в портмонето и плащам“, споделя Атанаска Луканова от монтанското село Крапчене.

В зеленчуковата ѝ градина има всичко – от домати и краставици, до пипер и лук. Всички искат редовна поливка, но всяка капка е и цена.

„Сметката е по 4 лева на кубик. Ако си насадил повече ще платиш повече…но го садим така, че да откъснем нещо прясно“, уточнява тя.

50 000 евро глоба за поливане на частни градини с обществена вода в Германия

Ана Младенова полива всеки ден краставиците, които са пред вратата на къщата й. За тях използва вода от чешмата. Сметката ѝ за месеца стига 50 лева.

„Една сутрин ако или вечер ако не полея растенията, са оклюмали. Моята майка казваше, че на краставицата трябва винаги дупето да ѝ е мокро“, споделя тя.

Митка Стефанова използва вода от геран, за да полива. Но полива с режим на водата, защото недостига. „Днес ще поливам домати, утре пипер, другиден тиквата и се приключва. И като се събере, започваме пак“, разкрива тя.

А най- голямата ѝ болка в разгара на лятото е, че изскубала стръкове с домати.

„Поливам, пръскам – и ето го. Това е стъблото, оттук става черно, дава нагоре и ето зърната как почерняват. Абсолютно няма да имам да откъсна един домат за салата“, отбелязва с разочарование жената.

На фона на сушата и ограниченията селските градини стават все по-трудни за поддържане. А хората – все по-разкъсани между нуждата от реколта и отговорността към водата като природен ресурс.

„За мен е неправилно да ползваме питейна вода, което е едно природно богатство и да го използваме да поливаме растения, но ние нямаме откъде другаде“, споделя Атанаска Луканова.