От какво боледува светът: Диагнозата на клиничния психолог проф. Матиас Десмет

Русия твърди, че е превзела две селища в Украйна, Тръмп отхвърли плана на Макрон за признаване на палестинската държава, Бенямин Нетаняху намекна за прекратяване на преговорите за спиране на огъня в Газа. Това са само част от международните събития на седмицата, накъде върви светът, кой и защо го води в тази посока? Тази седмица в “Между редовете” Виктория Бояджиева говори психологът на масите проф. Матиас Десмет.

"Аз съм Матиас Десмет - професор по клинична психология и писател. Повечето хора ме познават от последната ми книга, „Психологията на тоталитаризма“. Виждаме как нашата култура, глобалното село, е в криза. Има колективни геополитически кризи, като войните в Близкия изток, войната в Украйна. Има и на индивидуално ниво - толкова много хора са диагностицирани с психични разстройства. В Америка над 50% от населението е хронично болно. Причината за това е модерният „рационален мироглед”. Възгледът за човека и света, че индивидуалният и колективният ни живот трябва да бъде подчинен изцяло на рационално мислене. А не, например, на етични принципи", споделя психологът

Г-н Десмет, от какво е боледува светът ни днес?

Днес психическото страдание се увеличава и това се свързва с феномен, който немският философ Хегел нарича атомизация на обществото. Тоест, веднага щом религиозният възглед за човека и света беше заменен от рационалния, все повече хора започнаха да се чувстват самотни. Истината е, че смисълът на живота не може да бъде разбран рационално, а емоционално. В книгата ми говоря и за това къде е пресечната точка между емоциите и тоталитаризма. Написах я по време на кризата с коронавируса. Малко преди кризата с коронавируса през 2017 г. между 40 и 60% от населението в световен мащаб съобщаваше, че се чувства толкова самотно, че няма нито една смислена връзка с друг човек. Състояние с много сериозни психологически последици. Така все повече хора се сблъскват с това, което в книгата си наричам „свободно плаваща тревожност“, фрустрация и агресия, която хората не могат да свържат с конкретна мисъл или образ. Те са тревожни, но не знаят от какво. Това е една от причините толкова много хора да изпадат в тежки психически състояния.

Те се чувстват изгубени.

Абсолютно. И съответно са уязвими.

До какво води всичко това?

Хората се чувстват изгубени и това ги прави уязвими за всякакви психологически манипулации – понякога пропагандни, понякога такива, които им предлагат „обект на тревожност“. Всеки път, когато някъде се появи някакъв разказ, който им предлага конкретен обект на страх, цялата тази тревожност се проектира върху него. Например – вирус. Популистки изказвания. Война. Или, както виждаме сега в Западна Европа — Путин, например. Изведнъж всички се фокусират толкова много върху Путин. Категорично не е светец. Западна Европа, Америка и НАТО също не са светци. Имат много имперска, експанзионистка политика. Всички те фабрикуват разказ, който казва: „ето това е твоят обект на страх“. Винаги има една тема, която събира и концентрира тази енергия.

Снимка: АП, БТА

Споменахте Путин. Ще включа в този разговор и Доналд Тръмп като друг лидер, който използва думата „война”. Каква е ролята на реториката на днешните лидери?

Без значение от коя страна идват, Байдън правеше същото преди Тръмп, но по напълно различен начин, със съвсем различен стил. Но по същество и той предоставяше на хората обекти на тревожност - обвиняваше движението MAGA за всичко. Байдън говори много по-учтиво и „социално приемливо“. Но в същото време виждаме как той заплашваше Марк Зукърбърг да цензурира всякакви критични гласове. Нуждаем се от истинска промяна в политическия дискурс. В днешно време никой дори не очаква политик да изпълни това, което е обещал. А това не е нормално. Ако се върнем към Аристотел и античната гръцка култура, политическата реч на първо място трябва да бъде искрена реч. Ако погледнем последните избори в Америка, това не беше истински дебат. Двамата кандидати просто си хвърляха кал един на друг, но почти нямаше искрен диалог.

Снимка: Getty Images

Това ли е обяснението защо все повече хора днес следват крайно десни лидери или лидери с по-авторитарно поведение?

Популистките движения несъзнателно използват този механизъм, да. Те просто се опитват да намалят сложността на света до един много опростен разказ. Не само десните политици го правят. И левите го правят. Мисля, че просто всички сме в плен на този механизъм. A той води до риск от нов вид тоталитаризъм —  технократски тоталитаризъм. Един тоталитаризъм, ръководен, както Хана Аренд предсказва още през 1953 г., не от диктатори като Сталин или Хитлер, а от безлични бюрократи и експерти, които водят хората чрез страхове. И ние вече живеем в меката му версия. Херберт Маркузе от Франкфуртската школа казва, че след Втората световна война в Западна Европа всъщност живеем в тоталитарна система, но в „кадифена ръкавица“ — т.е. система, която не използва терор, за да се наложи над населението. Вместо това, пропагандата и индоктринацията са толкова ефективни, че дори не се налага да се използва насилие — хората правят каквото властта иска.

Как да разпознаем тази система? Хана Аренд казва, че в такива системи хората вече не могат да различават реалността от измислицата, създадена от пропагандата. Днес повечето хора изобщо нямат способността да мислят критично. Това е резултат от „кадифен тоталитаризъм“.  Мислите ли, че хората не търсят истината?

Повечето хора не искат да знаят. Страстта към невежеството - така я нарича френският психоаналитик Жак Лакан. Не любовта, не омразата, а страстта към невежеството е най-силната човешка страст. Защо не искаме да знаем? От мързел ли? Да, мързелът определено играе роля — просто се опитваме да намерим най-удобния начин да живеем. Тук вина имат и медиите – в насочването на агресията в една и съща натрапчива посока. Трябва да се чуват хора с различни мнения. Именно това може да премахне токсичните емоции в едно общество. Когато хората видят, че тяхното мнение има глас в медиите, в публичното пространство, когато се почувстват представени, това вече носи облекчение. В противен случай набират популярност популистки течения, които обхващат тези толкова много хора, които вече не се чувстват представени от официалния, доминиращ наратив. Те имат усещането, че са пренебрегнати - негативна емоция, която популистките движения лесно експлоатират. И това води до риск от нов фашизъм, нов тоталитаризъм, нов популизъм.

Ние тук, в България, сме посткомунистическа страна, имаме опит с пропаганда. Смятате ли, че в такива общества е по-лесно да се възприемат подобни идеологии, или напротив — хората са по-бдителни и пазят по-силно своята критична мисъл?

Мисля, че повечето хора тук са по-наясно как действа пропагандата. Разпознават я по-бързо и по-лесно за разлика от хората в Западна Европа или Северна Америка, например. Имам чувството, че тук, както и в други източноевропейски страни, хората са по-съзнателни, че пропагандата съществува и че се използва.

С изострянето на тона някои хора вече говорят за Трета световна война. Смятате ли, че може да се стигне до там?

Не вярвам, че човечеството ще се изгуби в Трета световна война или ядрена катастрофа.

А вярвате ли, че механизмите, за които говорите са въпрос на цикличност?

Човечеството редува необходимост от война и мир. Когато хората са били във война известно време, започват да копнеят за мир. А в мирно време, по странен начин, започват да се натрупват всякакви негативни емоции, като агресия и тревожност. Странно е, но по време на войни почти няма самоубийства. Защо е така? Просто не се налага повече да се питат какъв е смисълът на живота. Всичко отново става просто. Трябва да оцелеем. Това е смисълът на живота — оцеляването. Агресия и фрустрация? Няма проблем. Имаме враг — можем да ги насочим срещу него. Един от най-важните уроци, които можем да си извадим от съвременната история, е, че човекът не е рационално същество. На първо място, човекът е емоционално същество, което има нужда да организира емоциите и агресиите си — нуждае се от разказ, който да регулира тези вътрешни състояния. И дори този разказ да е напълно абсурден и ирационален, това няма значение стига да може да ни помогне да подредим и овладеем емоционалния си свят.

Снимка: Getty Images

Има ли здравословен баланс между това да се борим за оцеляване и това да се чувстваме изгубени в един свят без цел?

Да. Мисля, че за да намерим този баланс или начин да живеем в мир и въпреки това да усещаме смисъл в живота си, трябва да имаме правилен възглед за човека и света. И точно тук е проблемът днес. Всичко се свежда до липсата. Истинската човешка връзка се е изгубила. Това се случва, когато вече няма реална социална тъкан, когато хората не се чувстват свързани един с друг. И тогава лесно стават жертви. Броят на самотните хора, процентът на самота в едно общество, е тясно свързан с употребата на технологии. И затова, макар да не могат да го обяснят, хората се чувстват изтощени, когато говорят дигитално с часове, както беше по време на пандемията. Защото когато комуникираш дигитално, тялото ти се опитва да се свърже с тялото на другия и се проваля. Това изтощава. Когато говорим на живо, телата ни постоянно, без да го осъзнаваме, се оглеждат едно в друго. И така се усещаме, макар и неосъзнато, свързани.

Решението: Опитвайте се да водите истински човешки разговори. Спрете да гледате постоянно в телефона си. Водете разговори, в които наистина слушате човека срещу себе си с отворено съзнание, дори когато той има различно мнение. И разговори, в които говорите смело и искрено, дори когато знаете, че другият мисли различно. Питайте се - Как мога да изразя мнение така, че да не се опитвам да убедя другия да мисли същото? Тогава има свързаност. И по същия начин трябва да е и с образованието: трябва да съществува форма на обучение, при която възрастните просто разказват на децата за света, но така, че детето да се чувства свободно да приеме чутото или да изгради собствена гледна точка. Навсякъде има кризи. Вероятно ще се опитаме да използваме изкуствения интелект, за да реши проблемите вместо нас, защото хората вече не вярват на политиците. И ще кажат: „AI е по-интелигентен от човека, може би и по-искрен.“ Но според мен и това няма да проработи. И ще бъдем принудени да поставим под въпрос самата основа на мисленето си. Сегашната ни култура, основана върху вярата, че пътят към истината минава само през очите и разума, накара хората да вярват, че да казваш истината е нещо, което само глупаците правят. Трябва да преоткрием значението на искрената комуникация — истинския разговор между хора с различни мнения. Това е нещото, което липсва в днешното общество.

Повече гледайте във видеото.