Каскадни опасности: Защо последиците от бедствията понякога идват след години

Ураганът "Хелън" продължи само няколко дни през септември 2024 г., но промени ландшафта на югоизточната част на САЩ драматично. Това създаде опасности за местните жители, които може да се окажат проблем дори в далечното бъдеще. Калните свлачища блокираха пътища и промениха речните корита. Изкоренените дървета оставиха почвата по склоновете на хълмовете изложена на стихиите. Утайките в реките промениха начина, по който водата тече през ландшафта, правейки някои райони по-податливи на наводнения и ерозия. Брайън Янитес от Университета на Индиана изследва тези явления в продължение на години и споделя своите открития в академичното издание The Conversation.

Снимка: БГНЕС

"Изучавам тези бедствия като геоморфолог. В нова статия в списание Science, аз и екип от учени от 18 университета и Американската геологическа служба обясняваме защо моделите на опасностите, използвани, за да помогнат на общностите да се подготвят за бедствия, не могат да разчитат само на миналото. Вместо това, те трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да прогнозират как опасностите се развиват в реално време", казва Янитес.

Науката зад каскадните опасности

Те възникват от физически процеси, които протичат непрекъснато в целия ландшафт – движение на седименти, изветряне, ерозия. Заедно атмосферата, биосферата и земята непрекъснато променят условията, които причиняват природни бедствия. Например, земетресенията разрушават скали. Дори ако свлачищата не се случат по време на самото земетресение, земята може да бъде отслабена и може да започне да се руши от последващи валежи. Точно това се случи след земетресението през 2008 г. в провинция Съчуан, Китай, което доведе до рязко увеличение на потоците от отломки дълго след първоначалното сеизмично събитие.

Швейцарско село е заплашено от срутване на скална маса за пореден път

Земната повърхност има „памет“ за тези събития. Утайки, образували се при земетресение, горски пожар или силна буря, ще се движат надолу по склоновете в продължение на години или дори десетилетия, променяйки пейзажа.

Снимка: БГНЕС

Земетресението в Асам през 1950 г. в Индия е ярък пример. То е предизвикало хиляди свлачища. Утайките от тях постепенно са се придвижвали през речната система, като в крайна сметка са причинили наводнения и са променили речните корита в Бангладеш около 20 години по-късно.

Засилваща се заплаха в един променящ се свят

Тези рискове представляват предизвикателства за всичко - от подготовката за реакция при извънредни ситуации до застраховката на жилища. Заради възникнали по едно и също време горски пожари и кални свлачища в Калифорния някои застрахователи се оттеглиха изцяло от щата, посочвайки нарастващите рискове и разходи.

Каскадните опасности не са нови, но тяхното въздействие се засилва. Изменението на климата увеличава честотата и тежестта на горските пожари, бурите и екстремните валежи. 

Снимка: БГНЕС

И все пак климатичните промени са само част от уравнението. Земните процеси като земетресения и вулканични изригвания също предизвикват каскадни опасности, често с дълготрайни последици. Вулканът Сейнт Хелънс е показателен: повече от четири десетилетия след изригването му през 1980 г., корпус от армията на САЩ продължава да следи пепелта и седиментите, за да се предотврати запълването на речните корита и евентуални наводнения.

Преосмисляне на риска и изграждане на устойчивост

Традиционно застрахователните компании са оценявали риска от опасности, като са разглеждали минали събития. Но когато пейзажът се е променил, миналото може вече да не е надежден пътеводител за бъдещето. За да се справи с това, са необходими компютърни модели, базирани на физиката, на това как функционират тези събития, които да помогнат за прогнозиране на еволюцията на опасностите в реално време, подобно на това как метеорологичните модели се актуализират с нови данни.

Благодарение на напредъка в технологиите за наблюдение на Земята, като сателитни изображения, дронове и лидар, който е подобен на радара, но използва светлина, учените вече могат да проследяват как се променят склоновете на хълмовете, реките и растителността след бедствия. Тези наблюдения могат да се използват за геоморфологични модели, които симулират как се движат седиментите и къде е вероятно да се появят опасности.

Снимка: БГНЕС

Изследователите вече свързват прогнозите за времето с модели на отломките след горски пожари. Други модели симулират как седиментните импулси се разпространяват през речните мрежи. Каскадните опасности разкриват, че земната повърхност не е пасивен фон, а активна, развиваща се система.

Три манастира в Света гора с щети след силното земетресение в Егейско море

Всяко събитие променя етап за следващия. Разбирането на тези връзки е от решаващо значение за изграждането на устойчивост, за да могат общностите да издържат на бъдещи бури, земетресения и проблеми. По-добрите прогнози могат да информират строителните норми, да насочват проектирането на инфраструктурата и да подобрят начина, по който се оценява и управлява рискът. Те могат да помогнат на общностите да предвиждат дългосрочни заплахи и да се адаптират, преди да удари следващото бедствие.

Най-важното е, че те предизвикват всички да мислят отвъд непосредствените последици от бедствието – и да разпознават бавните, тихи трансформации, които се натрупват към следващото.

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Редактор: Емил Йорданов