Кои задачи пред страната ни еврото не може да реши?

Ако се разделят видимите икономически проблеми, ще видим, че всъщност те са много по-големи. Тук идва и въпросът – какво е бъдещето на страната? Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS доц. Косьо Стойчев. Той коментира още, че за да се попълнят пробоините в икономиката, е редно властите да действат в дългосрочен план.

„Предстои да се направи едно, така да кажем, икономическо догонване, което и западните на партньори също очакват от нас. Част от тези проблеми обаче, дори и демографската криза, вече се наблюдават от години", каза още той. Стойчев изрази мнението, че седемгодишните планови рамки, внасяни на ниво Европейски съюз, също могат да се приемат за твърде кратки.

„Подобни рамки трябва да могат да въздействат именно върху структурите, които и гражданите са посочили, но за съжаление темповете, с които навлизат тези реформи, са твърде бавни”, посочи още експертът. По темата за демографската криза, Стойчев бе категоричен - част от факторите, отговорни за измененията, са именно и в промяната в начина на живот на хората през последните десетилетия.

Българите - в топ 3 на Европа по живот в добро здравословно състояние

„Начинът на живот, но и доходите, и условията, при които живеят новите поколения, оказват своята тежест. Но е редно да обърнем внимание и на психологическия аспект на изграждането на семейство – това е свързано и с ценностите на обществото и със самия факт, че ние трябва да ги мултиплицираме”, обясни Стойчев. Атипично поведение, промени в ценностните характеристики на обществото, както и фактът, че съвременното общество има по-дълга продължителност на живота посочи експертът като причини за тези изменения в нагласите.

„Не бива да се поставя взаимна обвързаност между отделните процеси. Има вече и нужните органи и регулатори, които да ни подкрепят, макар че истината е, че ако се направи достатъчно дълбоко проучване ще установите, че повечето икономически сектори се поддържат от малко на брой компании”, каза още доц. Косьо Стойчев.

Кои икономически задачи стоят на дневен ред у нас?

Няколко месеца преди официалното приемане на еврото като разплащателна единица в България – има ли  структурни проблеми българската икономика? Това са именно онези проблеми, които се решават трудно, които изискват дългогодишни визионерски стратегии и онези проблеми, които еврото няма как да реши.

Без да поправим тези структурни проблеми, ние няма да вървим напред с темпото, което ни е нужно, за да достигнем средните европейски нива на стандарт.

Демографската криза често е сочена за един от най-тежките проблеми в икономиката. Последното преброяване на НСИ на населението показа, че страната ни е намалила своето население с 800 000 души за 10 години. Огромната част от тях в работоспособна възраст. Емиграция, висока смъртност, са според експерти част от причините толкова голям брой хора да бъдат извън икономиката.

Последните изчисления на работодателите показват, че родната икономика има нужда от още 250-300 000 души, които да я захранят. Това обаче води и до битки на пазара на труда.

Според сънародниците ни, проблем са и пролуките в съдебната система, които, безспорно, водят и да отлив на инвестиции.

Друг проблем е и размерът на държавата. Ако през тази година включим капитализацията на ББР и БЕХ в разпределението на държавните пари, то ние ще преминем границата от 46% разпределение спрямо БВП, при законов таван от 40%. Освен това, налице са и фактори като таван на цени, както и различни форми на контрол на регулаторите и на отделни сектори като например енергетика, както и установеното влияние на т. нар. „сив сектор” върху икономиката у нас.

Последвайте ни