„Дотам и обратно”: Маджарово - царството на лешоядите (ВИДЕО)

Наблюдаваме един от онези магически огнени изгреви над язовир Ивайловград в последните дни на лятото. Слънчевите лъчи бавно разбиват сутрешния сумрак и огряват величествените скали от калдерата на древния Маджаровски вулкан. Някъде там долу река Арда тихо криволичи по живописните меандри под зъберите на Кован кая.

Така изглеждат източните Родопи през очите на лешоядите. Потайни птици, рядко показващи своето великолепие на нас -  хората. Тяхното название ясно ни говори какъв важен елемент са те в мозайката на живота.

"Дотам и обратно": Магнетичен родопски изгрев от Червената скала над Смолян (ВИДЕО)

„Лешоядите са ценни, защото изпълняват уникална функция в природните екосистеми. Премахват труповете на умрелите животни и така възпрепятстват разпространението на заразни болести както по животните, така и по човека”, обясни д-р Добромир Добрев от Българско дружество за защита на птиците.

С екип на Фондация „По-диви Родопи” пътуваме от Маджарово към едно специално място, скрито дълбоко в планината. Пред нас е адаптационната волиера, в която няколко представители на най-големия вид лешояди по нашите земи трябва да се подготвят за живот в България. Просторна постройка с панорамен поглед към района, където птиците ще изградят новия си дом.

„Търси се голям горски масив, където няма човешко присъствие и човешки дейности. Избира се място като плато, което да не е нито много високо в планината, нито много ниско в дере”, посочи Христо Христов от Фондация „По-диви Родопи”.

С размах на крилете около 2-3 метра, черният лешояд наистина има нужда от пространство. Затова волиерата е достатъчно просторна. Седемте птици вътре се нуждаят и от спокойствие. По тази причина ги наблюдаваме през тесен отвор отстрани. За разлика от другите видове, карталът е изключително чувствителен към стрес.

„Може да реагира по най-различен начин. Може просто да падне като круша, може да се удря в решетките”, каза Христов.

След няколко месеца във волиерата карталите ще полетят над Родопите. А докато белоглавите и египетските гнездят по скали, то карталът търси удобството на големи дървета. Експертите са изградили специални платформи, за да улеснят трайното заселване.

„Използват платформите. Даже вече имаме първото гнездо, което е на изкуствена платформа. Те си го надградиха и направиха гнездо. Имаме вече първата двойка, която загнезди в района”, добави експертът.

144 са двойките белоглави лешояди в Източните Родопи. При карталите засега двойките са малко над 20. В миналото са били господари на планината, но изчезват в разгара на интензивното земеделие през последните десетилетия на 20 век.

„През 1993 година е последната отбелязана двойка с малко в района на язовир „Студен кладенец”. След това видът изчезва като гнездящ в нашата част на планината”, каза д-р Добрев.

Надеждата на всички е седемте нови картала, дошли у нас от далечна Испания, първо да се адаптират успешно, а после и да оцелеят. В дивата природа дебнат чакали и вълци, но най-голямата заплаха е човешката ръка.

„Отровите, можем да кажем, че са най-голямата заплаха за лешоядните видове птици не само при нас, но и в глобален мащаб. Нужна е по-голяма ангажираност на държавните институции, много по-строги наказания и считане на отрови и отровни примамки за тежко престъпление. При поставяне на отрова на дадено място загиват диви и домашни птици. За съжаление, може да се случи и на човек”, обясни докторът.

„Дотам и обратно”: Дивият свят на язовир „Широка поляна” в Родопите

Всяка птица е безценна. И голяма част от хората в района на Маджарово осъзнава това. Все пак, освен неземно красивата природа на Източните Родопи, много туристи и природолюбители идват тук и движат туризма именно заради лешоядите.

„Примерно, от местните животновъди, от ловната дружинка имаме много голямо съдействие. Общинските власти – за тях пък това е голяма гордост, тъй като това е световно застрашен вид. Не се среща навсякъде, може да се види само тук”, категоричен е Христо Христов.

Разходката с бинокъл под скалите на Кован кая е най-атрактивната част на фестивала „Леш Фест”. Вече 8 години събитието е очакван момент от жителите и гостите на Маджарово. Малки и големи имат възможността да разберат защо лешоядът е толкова важна част от живота ни.

„Хората могат да научат повече за тези видове птици с посещение на природозащитния център или с разходка сред дивата природа.  Доста от дейностите ни са насочени именно към най-малките природолюбители. Смятаме, че децата трябва да познават природата. Знаем, че за да опазваш нещо, ти трябва да го обичаш”, смята Нели Найденова от , Фондация „По-диви Родопи”.

В Маджарово лешоядите са на почит. Птицата е изрисувана в емблемата на бившето миньорско градче. Ако пък се разходим около центъра, няма как да пропуснем един по-специален представител на ценните птици, изработен от метален скрап с необикновена прецизност.

„Очите са от стар вентилатор – полилей с вентилатор. Клюнът съм го изработил аз. Тук имаме дискове от съединител. Имаме вериги от автомобили, от колела. Ето това е от ауспух. Нощно време, като си легна, го сглобявам в главата си, после идвам тук и търся части, железа, разни неща”, разказа Тодор Тодоров от рок група „Картал”.

Има още много работа по металната птица, смята Тодор Тодоров от местната рок банда. Сглобяването на лешояда върви редом с работата в автосервиза и репетициите на бандата за участието им във фестивала.

„Аз съм роден тук, в село Маджарово. Става град през 1974 година. Имам уникално детство. Свикнал съм с природата. Още тогава ги виждахме лешоядите и тогава бяха предимно черни. Ходехме веднъж да подхранваме птиците на укритието. Аз отивам към тях, но те не ме виждат. Влязох при тях и всичко стана в лешояди около мен. Нещо невероятно – това е птица с 2 метра и половина размах на крилата. Уникално преживяване”, сподели Тодоров.

„Дотам и обратно": Бейбибум при зубрите в Лудогорието

Когато е готово, металното произведение на Тодор Тодоров ще застане на видно място в града - като символ на съвместните усилия на цялата общност да върне карталите в горите наоколо.

„Ако е намалял много, по-лесно се възстановява. Но веднъж изчезне ли от природата, усилията са огромни – много труд, много години, а резултатът невинаги е ясен”, каза Христо Христов.

„Отнема понякога десетилетия да върнем един вид. За нас е важно да предадем това послание – че трябва да опазваме природата, за да не се налага да връщаме видове”, посочи Нели Найденова.

Завръщането на картала, а и на останалите видове лешояди в Източните Родопи е амбициозна задача, изискваща упоритите усилия на природозащитници, на местната общност и на държавата. И тя ще е успешна едва когато всички осъзнаят кой е истинският господар на небесата в планината.

Повече гледайте във видеото.