Как градинарите-гурбетчии и техните деца научиха Европа да отглежда зеленчуци

В края на XIX век много унгарци не познавали зеленчуци като праз или патладжан. А за домата смятали, че е продукт само за аристократи. С пристигането на българските градинари обаче страната преживява революция в зеленчукопроизводството. Култивират се невиждани за унгарците сортове чрез непозната за тях технология.  А за децата на българите, в Будапеща врати отваря първото зад граница Българско средно училище. След по-малко от месец на официална церемония в унгарската столица българското градинарство в Унгария ще бъде включено в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО

На стотици километри от България – някъде в сърцето на Будапеща, в продължение на близо век, хиляди български деца получавали българско образование. От български учители.

Село Паволче си има вестник: Ученичка възроди печатното слово

Йордан Тютюнков е син на наши емигранти. Роден, израснал и живял в Унгария през целия си живот. Разказва ни, че Българо-унгарското средно училище „Христо Ботев” било не само едно от трите държавни училища зад граница, под шапката на Министерство на образованието, но и най-старото такова. Открито през 1918 година, в продължение на десетилетия предметите се преподавали на български. Българска била и дипломата, която учениците получавали, след като завършат.

„Винаги сме били по-специални”, споделя той.

В началото училището се издържа от българската общност, която плаща наем за помещенията, заплати на учителите и дори купува дрехи за социално слабите деца. През 50-те години издръжката му поема българската държава, правителството на Унгария му предоставя цяла сграда, а по-късно през годините започва да помага и финансово.

Дейна Първанова: От българско училище в Чикаго до Харвард с отличие

”През  1993 година в приетия тогава Закон за малцинствата, за пръв път българите бяха обявени официално за национална общност в Унгария. Това е свързано с изграждане на система от органи – така наречените самоуправления, което защитава интересните, правата, културната автономия на българите в Унгария. За българи в Унгария са се обявили около 5-6 хиляди души. Българската общност е изключително организирана и въпреки, че тя е една от малобройните общности - служи понякога като един вид модел”, разказва Светла Кьосева,
бивш учител в Българо-унгарското средно училище „Христо Ботев”, Будапеща.

В продължение на 13 години Светла Кьосева, която и до днес живее в Будапеща, преподава история и философия в училището. За кратко е и негов заместник-директор. Казва, че до средата на 80-те години броят на учениците бил стабилен – с по над 200 деца годишно, но след това тръгнал надолу. Заради промени в унгарската образователна система, но не само. Така през 2011 година България взима решение то да бъде закрито. Но откъде са дошли толкова много български деца, още в началото на ХХ век?

„Ядрото на общността създават наследниците на българските градинари”, обяснява Светла.

„Всички чакаха ваканцията. Всички деца. Само ние се опасявахме от ваканцията, защото знаехме, че страшна работа ни чака. Цяло лято трябваше да работим, да копаем, да берем за пазара. Моите родители произхождат от село Поликраище – Великотърновско. Близо е до Лясковец”, споделя Йордан.

„Нищо лично“: Да преподаваш родолюбие на затворници и на ученици

Екип на NOVA отиде до Лясковец, защото именно от там още след Освобождението, десетки хиляди българи потеглят към центъра на Европа, за да отглеждат зеленчуци. Бащата на дългогодишния кмет на града и създател на единствения музей на гурбетчийското градинарство Тоню Икономов, също е един от тях.

„Градинарите-гурбетчии са отглеждали зеле, праз – от трайните зеленчуци. И още патладжан, пипер, домати, репички. Варива и тикви”, разказва Тоню Икономов, наследник на градинари-гурбетчии.

„Унгария има много силна зърнена промишленост, но в градинарството са били много, много слаби. Те не са знаели как се произвежда пипер. Не са познавали праз какво е, не са познавали патладжана. В промишлени количество домати само българските градинари са могли да произвеждат. Официално се признава, че унгарската агрокултура се дължи на българската агрокултура”, подчертава Йордан Тютюнков.

Повече по темата гледайте във видеото. 

Последвайте ни