Психолог: Не всички хора обичат свободата - напомня им, че са отговорни за изборите си

За независимостта, свободата и свободията. За новото поколение и ценностите, които възпитаваме. Това коментираха в ефира на “Твоят ден” по NOVA NEWS психолозите Пламен Димитров и Анна Влаева.

“При много хора се наблюдава объркване какво точно означава независимост - кое е свобода, на какво имам право и кое ги дели от свободията. Разликата е, че при свободията ние не отчитаме какъв ще е резултатът и какво ще донесе. А свободата е избор и обикновено той е воден от някакви ценности, добродетели и качества, които искаме да видим развити”, коментира Влаева.

Здравка Евтимова: Независимост днес е наличност на знания и умения след упорит труд и учене

Според Димитров не всички обичат свободата, защото тя напомня на хората, че са отговорни за изборите си и техните последици. “А изборът е трудно нещо - иска смелост, отговорност и заставяне на позиции. Повечето хора искат да са свободни и независими от нещо. Например от недоимъка, от липсата на вода или пожарите в дворовете си, но истината за свободата е, че поемаш отговорност. Например, да се погрижиш повече за това да те управляват отговорни хора, а не тези, които искат”, обясни той.

Проф. Милко Палангурски: Независимостта е да взимаш сам решенията си чрез изборни процедури и институции, излъчени от народа

По думите му свободията е тази волна интерпретация на безотговорното поведение и избягване на последствията от действията и бездействията ни. “Забелязваме го на пътя, но и в правосъдието и на други места. Човек има този порив да се откъсне от отговорността, но кармата е сервитьорка, която ти носи това, което си си заслужил, а не това, което си си поискал от менюто на живота”. 

“Няма как възприятието ни за независимост да не се е променило през годините, защото обществото също се променя. Надеждата и вярата в по-доброто бъдеще на народа винаги е бил най-силният мотив за това хората да дават повече от себе си, да действат повече, да вземат по-кардинални решения и да стоят зад постъпките си”, смята Влаева. 

“Именно такава обща идея аз не виждам днес. Хората повече мислят за собственото си благополучие, за индивидуализма. Последните 20 години даваме повече свобода за това, защото ние предпочитаме да бъдем индивидуални, отколкото да имаме обща цел. Предпочитаме да не правим компромис със себе си, дори това да означава, че обществото ще бъде по-добре. Може би общият враг най-бързо ще ни отнесе към обща цел”, коментира тя.

Целия разговор гледайте във видеото.