Русия провокира НАТО: тест на готовността или игра с огъня?

Руски нахлувания във въздушното пространство на НАТО достигат нови висоти

Нахлуванията във въздушното пространство на НАТО, за които е обвинена Русия, достигнаха безпрецедентен мащаб този месец, повдигайки въпроси дали Кремъл се опитва да тества готовността и способността на Алианса да реагира на директна атака или да отклони вниманието и ресурсите си от войната в Украйна.

Русия прави това от десетилетия, след което или отрича, че се е случило, или го отхвърля като неволно. Но след инвазията в Украйна през 2022 г. подобни нарушения носят по-голяма заплаха, най-вече когато дронове влязоха в Полша преди две седмици и накараха НАТО да вдигне самолети, за да ги свали.

Снимка: iStock

Естония заяви, че руски изтребители са прелетели на нейна територия миналата седмица и са останали там 12 минути - нахлуване, което външният министър на Естония определи като „безпрецедентно нагло“, но което Русия отрече да се е случило. А Румъния и Латвия съобщиха, че единични руски дронове са нарушили въздушното им пространство този месец.

Дронове прелетяха над Норвегия, Дания и Швеция. Временно затвориха летищата в Копенхаген и Осло

Тъй като Москва постига бавен, но стабилен напредък на бойното поле в Украйна и държи силен коз, в случай че реши да преговаря за мир, последните ѝ нахлувания във въздушното пространство на НАТО повдигат въпроси защо би рискувала да предизвика пряка военна конфронтация с алианса.

Безпрецедентният инцидент в Полша

Никое от нахлуванията във въздушното пространство на НАТО не е имало мащаба на случилото се в Полша на 10 септември, когато властите съобщиха, че около 20 руски дрона са прелетели дълбоко в територията, преди да бъдат свалени от самолети на НАТО или да се разбият сами. Това бележи първия пряк военен сблъсък между алианса и Русия от началото на пълномащабното му нахлуване в Украйна.

Русия отрече, че е атакувала Полша, а съюзникът ѝ Беларус твърди, че сигналите на дроновете са били заглушени от Украйна, която граничи с Полша. Европейските лидери обаче определиха това като умишлена провокация, посочвайки нарушаването на въздушното пространство на Естония миналата седмица и други скорошни инциденти като допълнително доказателство за някаква по-широка схема, организирана от Москва.

Възможни мотиви на Кремъл

Преди нахлуването в Украйна през 2022 г., Кремъл поиска НАТО да се откаже от всякакви планове да предложи на Киев членство в алианса и да намали разполагането на войски близо до границите на Русия, включително в балтийските страни Естония, Латвия и Литва. НАТО отхвърли исканията.

Доналд Туск: Полша ще сваля всеки обект, който наруши въздушното ѝ пространство

Руският президент Владимир Путин също предупреди НАТО да не позволява на Киев да нанася удари дълбоко в Русия с оръжия с по-голям обсег, доставени от Запада, заплашвайки, че Москва може да отговори, като насочи атаки към военни обекти в страни от НАТО, които позволяват подобни атаки. Това би носило огромни рискове, включително за Москва, тъй като може да предизвика директен конфликт между Русия и НАТО, който има огромно предимство в конвенционалните оръжия.

Снимка: iStock

Теорията за „принудителна сигнализация“

Някои експерти разглеждат неотдавнашното зачестяване на нахлуванията във въздушното пространство на НАТО като опит на Русия да види как ще реагира алиансът, за да може да се възползва от евентуални пролуки или нерешителност. А някои смятат, че Русия се надява да отклони вниманието и ресурсите на НАТО от подкрепата на Украйна към защитата на собствената си територия.

„Може би тяхното изчисление е било, че сега европейските страни трябва да изпратят нещо допълнително на Естония по отношение на средствата за противовъздушна отбрана, а това означава, че не могат да го изпратят на Украйна“, каза естонският министър на отбраната Хано Певкур. „Русия се опитва да ни откъсне от Украйна.“

Марк Галеоти, експерт по руска политика, който ръководи консултантската компания Mayak Intelligence, смята, че нахлуванията са част от „принудителна сигнализация“, насочена към обезкуражаване на членовете на НАТО да предложат стабилни гаранции за сигурност на Киев, включително евентуалното разполагане на войските им в Украйна като част от мирно споразумение. Москва предупреди, че няма да приеме никакви войски на НАТО в Украйна.

„Това е опит на Москва да каже: „Вижте колко опасни са нещата вече и колко опасни биха могли да станат. Не забравяйте, че ние сме по-смели, своенравни, безразсъдни, решителни – използвайте каквото прилагателно искате, но въпросът е, че ние сме повече от това“, каза Галеоти в подкаст.

Едуард Лукас, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика, заяви, че Русия може би се опитва да подчертае слабостите на НАТО, за да се опита да „засади разяждащия въпрос в съзнанието на съюзниците: Готови ли сте да воювате с Русия от името на балтийските държави?“

„Русия не е нужно да побеждава НАТО военно, ако може да го победи политически“, пише Лукас в анализ. „Ако членовете на алианса не вярват, че други членове ще им се притекат на помощ, когато бъдат нападнати, те се чувстват изолирани.“ Русия може би е искала по-специално да прецени реакцията на най-големия член на НАТО, САЩ, каза Макс Бергман, ръководител на програмата за Европа, Русия и Евразия в Центъра за стратегически и международни изследвания.

„Мисля, че беше доста разочароващо“, каза той за реакцията на САЩ на нахлуванията. „Мисля, че това, което виждаме, е, че Съединените щати под ръководството на президента Тръмп не се чувстват отговорни за европейската сигурност.“

Преценката на НАТО и ролята на САЩ

След инцидента с рояка дронове, Полша задейства механизъм на НАТО, който позволява на всеки член да поиска дискусия, ако смята, че териториалната му цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени. Скоро след това алиансът започна операция за укрепване на противовъздушната си отбрана по източния си фланг.

Снимка: iStock

НАТО проведе отново дискусии в отговор на руските изтребители, които влетяха във въздушното пространство на Естония, и предупреди Москва, че ще използва всички средства за защита срещу по-нататъшни нарушения.

Премиерът Доналд Туск заяви, че Полша „без обсъждане“ ще свали всеки обект, който влети на нейна територия. Но не е ясно дали всички съюзници от НАТО биха подкрепили такъв агресивен подход, като генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви във вторник, че решенията дали да се стреля по самолети ще се основават на „наличната разузнавателна информация относно заплахата, представлявана от самолета“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който първоначално смая съюзниците си, като заяви, че нахлуването на руски дронове в полското въздушно пространство „може да е било грешка“, изпрати по-твърдо послание във вторник, отговаряйки утвърдително на въпроса дали НАТО трябва да сваля руски самолети, нарушители на въздушното пространство. Той обаче се възпротиви, когато беше попитан дали САЩ биха се намесили в подкрепа на алианса в такъв случай.