Как възниква историята - разказват "очевидците"

Срамежлив хотелски управител, който за миг вижда нещо странно през 1933 година, допринася за създаването на съвременен мит за чудовище. През 1987 г. Би Би Си съобщава за учени, използващи сонарно оборудване в опит да открият Неси.

Тайната на чудовището от Лох Нес озадачава учените и радва туристите в продължение на десетилетия. Дългото и тясно езеро в Шотландските планини Лох Нес съдържа повече вода от всички езера в Англия и Уелс взети заедно. А какви тайни крие то?

От ловци на едър дивеч до тромбонисти, опитващи се да примамят звяра с имитация на брачен зов, професионалисти и аматьори влагат сърцето си в търсенето на неуловимото същество, което галено наричат Неси.

► През 1987 г. мащабно сонарно проучване цели да даде окончателен отговор дали чудовището от Лох Нес съществува. Световните медии се стичат към спокойните хълмове около езерото („loch“ е шотландската дума за езеро) за началото на операция „Дийпскан“. Международен екип от търсачи на чудовища се появява с оборудване на стойност 1 милион паунда (1,35 милиона долара), решени да не оставят на Неси място, където да се скрие.

24 лодки се подреждат в линия по ширината на езерото, всяка оборудвана с най-съвременен сонар, който изпраща звукова стена към дълбините. По цялото 23-мили (37 км) протежение на Лох Нес, флотилията „претърсва“ водата със звукова мрежа, докато учените наблюдават графиките си за характерни сигнали. Чудовище не е открито. В рамките на седмица обаче, сензорите улавят три сонарни сигнала, които показват нещо голямо във водите под руините на замъка Уркухарт. И макар това „нещо“ да е могло просто да бъде тюлен или пасаж сьомга, добрата новина е, че това позволява митът за чудовището от Лох Нес да остане непокътнат.

Гид представи доказателство, че чудовището от Лох Нес съществува (СНИМКА)

Ръководителят на проекта и дългогодишен ловец на Неси, Ейдриън Шайн, казва пред Би Би Си: „Ако наистина сме засекли риба в мащабите, които предполагат контактите, мисля, че никой няма да бъде недоволен, а всички очевидци ще получат своето оправдание.“

Успехът на мисията се приема за неубедителен – или, както би казал шотландският закон, „недоказано“. Експертът по сонар Даръл Лоурънс изразява предпазливо мнение:

„Това не означава, че тук има чудовище, но също така не означава, че няма. Не бих искал да ме линчуват в Северна Шотландия.“

Туристите не се трогват. Една жена настоява, че „ясно“ е видяла чудовището по време на своето посещение. Както обобщава Клайв Фъргюсън от Би Би Си: „Ако не друго, операция 'Дийпскан' доказа едно – не можеш да убиеш една легенда с наука.“

„Излезе в езерото, обърна се в кръг и просто изчезна“ – Олди Макай

► Оригиналната легенда за Неси датира от VI век, когато се казва, че средновековният ирландски монах Свети Колумба се е срещнал с чудовище в река Нес, която изтича от езерото. Съвременният мит за чудовището започва през 1933 година с човек, който твърди, че е очевидец. Един слънчев пролетен ден хотелският мениджър Олди Макай забелязва нещо необичайно във водата. Минават 50 години преди тя да даде първото си радио интервю за Би Би Си, в предаването „Светът този уикенд“.

Макай казва, че повърхността на езерото била спокойна – „сякаш е загладена с ютия“, когато изведнъж нещо изплувало. „Беше толкова необичайно, че не можех да повярвам на очите си. Просто се появи - можеше да бъде слон, можеше да бъде кит, можеше да бъде всичко. Беше голямо, черно и лъскаво, защото беше мокро. Излезе, завъртя се в кръг и изчезна“.

Като човек, добре запознат с местния фолклор за чудовището, тя се засмяла наум: „Това може би е звярът, но все пак не вярвам“.

Историята ѝ бързо започва да живее свой собствен живот.

„Една вечер го обсъждахме с приятел, който обеща никога да не споделя това, а после отишъл и го разказал на някой друг, който също обещал да не го казва“, спомня си тя.

► Разказът продължава да се разпространява и в крайна сметка достига до Алекс Кембъл, служител по риболовен контрол и кореспондент на Inverness Courier на непълен работен ден.

„Оттам всичко просто се разви“, казва Макай, „защото един вестник го публикува, и после всичко избухна.“

Десетилетия по-късно Макай остава скромна относно ролята си в създаването на световната индустрия около Неси. „Понякога се чувствам много раздразнена, защото ни обвиняват, че сме го започнали, за да привлечем туристи. Не е вярно. Нямах способността да измисля такова нещо, за да привличам туристи. Отдават ми повече ум, отколкото имам!“

Кембъл не е толкова скромен и в крайна сметка влиза в Книгата на рекордите на Гинес като „най-продуктивният очевидец на чудовището от Лох Нес“, с цели 17 наблюдения. Интервюиран през 1938 г. в радиопредаването на Би Би Си „Факт или измислица“, той разказва как е чул за преживяното от Макай:

„Знаех, че това е добра история – нещо съвсем необикновено. Когато се прибрах у дома, си блъсках главата само за едно нещо: с каква дума да нарека съществото? Накрая се появи 'чудовище', и така представих чудовището от Лох Нес на вестникарския свят.“

► Възниква истинска мания. През декември 1933 г., Daily Mail възлага на ловец на едър дивеч, Мармадюк Уедърел, задачата да открие чудовището. Той намира големи отпечатъци по брега, но зоолозите бързо установяват, че те са фалшиви – направени с помощта на поставка за чадър или пепелник с крак от хипопотам.

► До 1938 г. местни герои се надпреварват да разказват свои преживявания в предаването „Факт или измислица“. Доналд Макдоналд, собственик на гараж с гръмко име, твърди, че е виждал чудовището пет пъти.

Последният път – през март тази година – изглеждаше като обърната лодка на около 45 см над водата и дълго около 4.5 до 5.4 метра.“ 

► Един учител описва „дълга, тънка, змиевидна шия и малка глава, които се подаваха от езерото“.

► Отец Бейзъл Уедж, бенедиктински монах, казва, че е видял „три значителни гърбици“ във водата и е убеден, че в езерото живее „семейство чудовища“. Шофьорът на камион Джон Камерън заявява: „Бих казал, че беше около 2,4 метра дълго, с гръб, който стърчеше около 60 см над водата. Напомни ми на стар кон.“

► Най-известният образ се появява през 1934 г. в разгара на манията по Неси: тънка, змиевидна шия, излизаща от езерото. В продължение на десетилетия снимката озадачава изследователите на Неси. През 1979 г. калифорнийският натуралист Денис Пауър предполага, че „чудовището“ на снимката всъщност е слон, плуващ с хобота си над водата. Слоновете, отбелязва той, могат да преплуват до 30 мили. Макар да признава, че идеята за слон в Шотландските планини е почти толкова невероятна, колкото и истинско чудовище, той добавя: „Бихме искали да кандидатстваме за държавна субсидия за четири двупосочни билета до Шотландия и 40 тона фъстъци, за да се опитаме да го заловим, но това вероятно е извън възможностите ни“.

Въпреки че по-късно снимката е разкрита като измама, невероятната теория за слона не е забравена. През 2006 г. Нийл Кларк, уредник по палеонтология в музея „Хънтъриън“ на Университета в Глазгоу, предполага, че наблюденията от 30-те години може да са били циркови слонове, тъй като пътуващи панаири, посещаващи близкия Инвърнес, често спирали край Лох Нес, за да почиват животните.

„Когато слоновете плували в езерото, се виждали само хоботът и два гърба – първият гърб бил главата, вторият – тялото“, казва той. Кларк признава, че повечето наблюдения на Неси могат да бъдат обяснени с плаващи трупи или вълни. Но на въпроса дали вярва в чудовището от Лох Нес, той отговаря: „Вярвам, че има нещо живо в Лох Нес“.

Операция „Дийпскан“ може да се е провалила в опита си да залови Неси, при това на висока цена, но един по-малко научен опит от 1976 г. постига подобни резултати за частица от средствата.

► Американският тромбонист Боб Самборски се опитва да примами Неси с брачен зов, изпълнен на тромбон. В интервю за BBC Radio Highland той казва, че ако тя наистина се появи, ще се случи едно от двете: „Или ще стана богат и известен, или, ако ѝ хареса толкова много, че да ме изяде жив, ще стана известен, а някой друг ще стане богат“.

Редактор: Цветина Петрова

Последвайте ни