Защита на личността или опит за цензура: До какво ще доведе законопроектът на ИТН

До 6 години затвор за разпространение на лична информация без съгласие. Това предвижда законопроектът за промени в Наказателния кодекс, предложен от депутати от „Има такъв народ“, който беше изненадващо приет в правната комисия на Народното събрание. Той беше приет с 14 гласа „за“, 4 „против“ и 1 „въздържал се“. Текстът предвижда криминализирането на „престъпленията против личния живот“. Според него за нарушение ще се смята всеки случай, в който без разрешение се разпространяват данни, снимки, записи или други материали, свързани с лични, семейни, интимни или здравословни обстоятелства на даден човек. Предвидените наказания варират от една до шест години затвор и глоба от 2000 до 5000 лв., а при „особено тежки случаи“ – до шест години лишаване от свобода и глоба до 8000 лв. Проектът допуска използването на специални разузнавателни средства (СРС) при разследване.

„Основният проблем на тази законодателна инициатива е, че се опитва да създаде нов престъпен състав в Наказателния кодекс, чрез който да се защитава личния живот. Едно понятие, за което самите депутати са написали, че не е много ясно какво означава. Няма никакви факти и примери защо е необходимо в момента да се прави такова нещо. Но подобно наказание – до 6 години затвор – не е съществувало за публикации, засягащи личния живот, дори по време на Народна Република България и в най-сталинските времена. Това е против Конституцията, против стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и против правото на Европейския съюз. А той изисква точно обратното – да има законодателни промени, които да не позволяват да има дела – шамари срещу журналисти”, обясни Александър Кашъмов, адвокат към „Програма Достъп до информация”, в студиото на „Здравей, България”.

Главният редактор на OFFNEWS Владимир Йончев посочи, че тревожното в този проектозакон е, че „при съмнения за огласяне на такива данни, имат право да ни следят и да ни проверяват и-мейлите”.

Преподавателят по медии и комуникации в Нов български университет Жюстин Томс посочи, че свободата на словото е ключов стълб на демокрацията. Тя обясни, че не става дума за „жълти клюки”, а за сериозна журналистика и важни за цялото общество факти. Томс определи законопроекта като „силна бухалка”. Тя каза още, че съм момента има етични норми, които са повече от ясни - например, оповестяване на здравословно състояние. „Но за имотното състояние на роднини, това с кого се срещат публични личности – не само политици, всякакви – има изключително ясни дефиниции”, допълни тя.

Йончев допълни, че любовните връзки в определени случаи също са обект на внимание, защото понякога са важни за други казуси.

Той каза, че не само журналист, но и зрител, разпространил дадена информация, може да влезе в затвора.

Според Томс вече става дума за тотален контрол.

Темата коментираха още Мария Черешева от АЕЖ-България, адвокат Димитър Марковски и Иван Брегов, правен експерт в Институт за пазарна икономика, в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Черешева посочи, че подобен проектозакон е абсолютно недопустим за една демократична страна. Реакциите не са изненадващи, смята тя и допълни, че в цяла Европа се върви към декриминализиране на журналистическата дейност. Тя определи мерките към журналистите и гражданите според този текст като „потресаващо радикални”.

Журналистът коментира и дийпфек видеата, като посочи, че България има ангажимент според Акта за цифровите услуги и да предприеме мерки.

Адвокат Марковски обясни, че към момента има действащо законодателство, което да ни защити по отношение на нанасяне на обида и клевета. „Тези текстове образуват дела от частен характер, не се преследва престъпление от общ характер, не присъства прокурор, няма същинско производство. Ако волята на законодателя е да завиши санкциите за обида и клевета, това би трябвало да стане по друг начин. Например – чрез образуване на дела от общ характер с присъствието на прокурор. Санкционната част също не е свързана с възможност за налагане на ефективни наказания. Ако волята на законодателя е била да завиши санкциите, това може да стане чрез промяна на действащите текстове”, обясни адвокатът.

Марковски коментира, че новият законопроект засяга пряко журанлистите.

Иван Брегов определи текстовете като „невъздържани политически решения”.

Той каза, че практиката на Европейския съд е, че лица, които се ползват с обществена разпознаваемост, трябва да търпят публична критика.

Брегов допълни, че и сега настоящото законодателство дава възможност за защита срещу неправомерни действия – обезщетения по гражданско-правен ред и преследване за клевета и обида по наказателно-правен.

Повече гледайте във видеото.