Велики Преслав – от възхода до упадъка (Част 2)

За златното съкровище на византийската принцеса Мария, която става българска царица - съпруга на цар Петър, и за шедьовъра на архитектурата Златната църква на Симеон Велики разказва директорът на музея в Преслав Александър Горчев в "Офанзива с Любо Огнянов" по NOVA NEWS.

През 893 година българската столица се премества от Плиска в Преслав. Получил блестящо образование в Магнаурската школа в Константинопол, новият цар Симеон си поставя за цел да изгради великолепен град с внушителни дворци и огромни църкви. Военните кампании срещу Византия са изключително успешни. Но заедно с огромното териториално разширение, българската държава създава и своя собствена книжовна школа. Това е нашият Златен век.

По стъпките на Симеон Велики: Как Велики Преслав е трябвало да съперничи на Константинопол

Когато чуждестранен пратеник е трябвало да влезе във вътрешния град на Преслав, той е трябвало да премине първо през Кръглата църква. В хрониките тя е останала и с друго име – Златната църква. Храмът е с уникална архитектура, която няма аналог в средновековна България, разказва Горчев.

Не само златната църква издава могъществото на Симеон Велики. Тронната палата във вътрешния град е представлявала внушителна двуетажна сграда с мраморни колони. А съвсем близо е владетелската базилика. По своите размери, този църковен храм отстъпва съвсем малко на Голямата базилика в първата столица Плиска.

В близост до внушителната мраморна базилика, археолозите откриват нещо удивително. Допълнително изградени три параклиса.

Светослав I е син на княз Игор. Всъщност истинското име на Игор е Ингвар. Той е убит от славяните древляни малко след раждането на Светослав. За да отмъсти за смъртта на Ингвар, неговата съпруга изгаря живи десетки древляни. Ингвар е син на основателя на Киевска Рус Рюрик. След като се превръща в заплаха за империята, през 971 година Византия решава да атакува отслабената българска държава и войските на Светослав.

Това е истинска катастрофа за средновековна България. Погромът над Преслав е ужасяващ. Столицата е безмилостно плячкосана. Музеят в Преслав обаче пази едно от най-внушителните съкровища оцелели от грабежа. Днес то се пази в трезора, зад тази желязна врата.

Съкровището от Преслав съдържа общо 120 златни и позлатени предмета. Освен безценните украшения, оцелели от най-бляскавия период на българската държава, тук може да се видят и образци от керамичната иконопис, с която столицата е била известна. Но погромът, на който е подложен Преслав, е началото на края.

Преслав е бил столица на България малко повече от 80 години. Създаден като военен лагер, градът се превръща в средище на нашата средновековна култура. Символ на Златният век на българите. С няколко книжовни школи, внушителни дворци и мраморни църкви, величието на Преслав достига своя апогей при Симеон Велики. Царят, който дръзва да се изправи срещу най-голямата сила в средновековния свят – Византия. И да я победи. Но величието на Преслав постепенно помръква. До днес, когато за града, съперничил по блясък на Константинопол напомнят само останките от крепостните стени и Кръглата църква. Които все още носят спомена за Първото българско царство.