Забрана на социални мрежи за деца под 15 години: Реална мярка или неизпълнима идея

Идеята за въвеждане на забрана за достъп до социални мрежи за деца под 15 години, повдигната за обществена дискусия от образователния министър, предизвика широк дебат. Възможно ли е подобно ограничение да се приложи на практика и дали то е най-правилният подход за предпазване на подрастващите от вредното влияние на дигиталния свят? Темата коментираха в студиото на „Здравей, България“ експертът по киберсигурност Спас Иванов и Асен Александров от Сдружението на директорите в средното образование.

Според Асен Александров една забрана, която не може да бъде ефективно контролирана, е по-скоро вредна, защото учи младото поколение, че законите могат да не се спазват. „Ако не може да се контролира дали се изпълнява тази забрана, аз бих казал, че тя е много вредна, защото в България има много закони, които не се изпълняват и ние даваме на младото поколение много лош знак“, коментира той. Александров направи паралел със съществуващите забрани за продажба на алкохол и цигари на непълнолетни, които масово не се спазват.

Обсъждат забрана за използване на социални мрежи от деца под 15 години

Той подчерта, че ролята на училището е да образова децата как безопасно да използват дигиталните инструменти, а не да ги забранява. „По-хубаво е децата да се научат. Нашата работа в училище е да направим всичко възможно да научим децата да работят по най-добрия начин“, допълни той, като изтъкна, че децата лесно могат да заобиколят забраната.

Експертът по киберсигурност Спас Иванов обясни, че към момента техническият контрол е почти невъзможен, тъй като платформите разчитат на декларирана от потребителя възраст. Решение обаче е на хоризонта с въвеждането на европейския цифров портфейл за самоличност.

„Това ще означава, че ще можете да се легитимирате еднозначно с държавна гаранция пред социалната мрежа, без да разкривате истинската си самоличност, а само на колко години сте“, обясни Иванов. Той обаче също предупреди за риска от създаване на „дигитални аутсайдери“ и подчерта, че бизнес моделът на тези платформи е фокусиран върху това да задържи вниманието на потребителя възможно най-дълго.

Въпросът дали една забрана не е просто борба с последствията, вместо с причините, остава отворен. Според Асен Александров е странно възрастните да забраняват на децата нещо, което самите те правят постоянно. „Ако вкъщи родителите, които използват тези социални мрежи, не ограничават децата си, резултатите ще бъдат слаби“, заключи той, като отново наблегна на ключовата роля на образованието.

Ако се отнемат телефоните на децата, може да се стигне до обратния ефект

Твърде крайно и неразумно е всички родители да отнемат телефоните на децата - може да се стигне до обратен ефект. Това каза в ефира на обедния информационен блок на NOVA NEWS детският психолог Димитрина Проданова. 

Редица изследвания все повече сигнализират за опасностите, които носи прекаленото висене в мрежата. Според специалистите вредите върху мозъка и пристрастяването към социалните мрежи са 5 пъти по-големи, отколкото тези, при алкохолици.

“До четвърти клас децата нямат нужда да бъдат на част от социалните медии”, сподели психологът. Но според нея, когато те навлязат в пубертета, родителите не могат да бъдат толкова ограничаващи.

Според Проданова всяко прекалено нещо е опасно, не само социалните мрежи. “При децата има значение и личността, и съдържанието, и дозата. В дозата е лекарството, в дозата е отровата. Отново стигаме до темата за родителското присъствие, а не за прехвърляне на отговорността върху учителите, от които се очаква да бъдат в ролята на лошите”.

“Родителите би трябвало да проявяват здрав разум и да проявяват интуиция по отношение на децата си. Има една индикация дали детето е зависимо към социалните, към телефона, към компютъра, към плейстейшъна”, коментира тя. 

Психологът обясни, че можем да разберем дали детето има зависимост, ако когато устройството му бъде отнето, то започне да проявява агресия. 

“Твърде крайно и неразумно е всички родители да отнемат телефоните на децата - може да се стигне до обратен ефект. Това може да засили интереса и нещата вместо да се тушират, да ескалират.  Децата ни, за да могат да се дистанцират от нещо,  което им е толкова любимо, трябва да имат алтернативи, които да им се предлагат в реалния живот”, смята Проданова.

“Трябва да бъдем реалисти. Ние не можем да бъдем толкова интересни, колкото може да бъде една социална мрежа. Въпросът е в социалните мрежи, в които се потапят децата, особено малките”, каза тя. 

По думите на психолога децата под 10-годишна възраст не са готови да преработят цялото съдържание. “Не могат да отсеят кое е вредно, не могат да преценят дозата”. Проданова сподели, че й се е случвало децата в кабинета й сами да поискат родителите да ги ограничават, защото сами не могат да се справят.

“Има други рискове от социалните мрежи, които са свързани със страха от пропускане. Децата постоянно се страхуват да не изпаднат от чат. Лягат си късно само за да не пропуснат нещо. Това е друг аспект на темата”, смята Проданова.

Целия разговор гледайте във видеото.