Защо един 25-годишен французин изследва живота на Тодор Живков

Понякога, за да разберем по-добре себе си като народ, ни трябва погледът на чужденец. Такъв е случаят с Тао Ромево - 25-годишен французин, който говори 7 езика, включително български с изключителна литературна прецизност. Той учи в престижния Институт по езици и цивилизации в Париж и е посветил дипломната си работа на Тодор Живков и начина, по който българите днес помнят този период. В момента подготвя втора магистърска теза за мъжките образи в българското публично пространство след социализма. Това е историята на един млад европеец, който показва, че паметта няма граници.

„Аз съм Тао Ромево, уча за магистър по български, защото се влюбих в България!“, така се представя младият французин. Първата му среща с българския език е през 2018 г. и оставя траен отпечатък.

„Обичам България“: ВТУ подкрепя деца зад граница, които не забравят родния език

Именно звуците на българския език го привличат най-много, както и фактът, че за разлика от други славянски езици, в него няма падежи, което го прави по-лесен за изучаване. Тао дори има цял списък с любими думи. „Бих казал - всички съществителни, които са за птици. Например - гугутка, пъдпъдък, чучулига", споделя той.

Въпреки страстта си, Тао признава, че да учиш български във Франция не е лесно. „Ако човек говори само френски, има само един-два учебника, и то ги има само в специализирани библиотеки в Париж. Иначе няма как“.

„При Бай Тошо беше по-добре“ - репликата, която вдъхновява дисертация

В момента Тао учи за магистър по български в престижния институт ИНАЛКО в Париж, а темата на дисертацията му е „Образът на Тодор Живков в паметта на посткомунистическа България“. Изборът на тази тема се ражда по време на едно дълго пътуване с автобус от Париж до София.

„Чух една жена, която каза: "А, при Бай Тошо беше по-добре!". Зачудих се кой е този Бай Тошо? Дали е чичо на тази жена? Дали е герой от роман? След това, в контекста, разбрах, че Бай Тошо е Тодор Живков“, разказва Тао. Това го провокира да разпита хората в България и той забелязва интересна разлика - докато в личните разговори „Бай Тошо“ често е представян като добър образ, на институционално ниво почти не намира информация. „Любопитно ми беше и реших да изследвам повече този въпрос“, обяснява той.

Според него за българите днес Тодор Живков символизира „хем носталгия, при по-възрастни хора, хем смутни времена“. Носталгията, смята Тао, е свързана най-вече с усещането за сигурност и спокойствие. „Спокойствие е една дума, която чувам най-много. Спокойствие, сигурност, работа, евтини цени и ваканция, също“, обобщава той впечатленията си.

Погледът отвън: Какво българите подценяват?

Като чужденец, който наблюдава България отстрани, Тао смята, че българите подценяват богатството на собствената си страна. „Че страната е много красива. Говоря за природата, но не само. Разнообразна архитектура, разнообразно общество, защото има влияние от различни посоки. Това според мен е подценено, защото хората не осъзнават, че в този смисъл България е много богата“.

За българите казва, че на пръв поглед изглеждат затворени, песимистични и дори сърдити, но това е само фасада. „След това хората стават много по-приятелски, отворени, топли, въпреки че винаги имат критичен поглед върху себе си, обществото, България и света“.

На въпрос какво би казал на българско дете, което мисли, че езикът и културата му не струват много, Тао е категоричен: „Ако някой казва това на едно българско дете - нека българското дете да си запуши ушите“.

Той е избрал да учи български, въпреки че не е сред най-широко приложимите езици в света, защото вярва в неговата уникалност. „Според мен България и българският не са за всички, защото в началото може да е малко смътно, трудно или подценено и невидимо, но след това, когато човек се запознае повече с културата и езика, става много по-лесно и по-хубаво. По-красиво!“.