Любов от втори поглед: Подкрепа за еврото преди и след приемането му

Много българи все още се отнасят колебливо към раздялата с лева на 1 януари. Хората в държавите, които приемат еврото, нерядко изпитват смесени чувства. Според данни от проучвания обаче подкрепата нараства значително, когато те започнат да използват еврото в ежедневието си.

По време на подготовката за приемане на еврото гражданите често са несигурни или разделени в нагласите си. Те се притесняват от покачване на цените, но и от загуба на суверенитета на държавата или на чувството за национална идентичност. Възможно е да се съмняват и че ползите действително ще надхвърлят цената. Това е разбираемо. Паричната единица е ярък символ на национална идентичност, а големите промени естествено създават несигурност.

Въпреки това данните от проучвания сочат отчетлива и последователна тенденция: смесените нагласи преди приемането на еврото отстъпват място на значително увеличаване на подкрепата за него впоследствие. Такава закономерност се наблюдава във всички осем държави, присъединили се към еврозоната след 2002 г. Еврото е въведено официално през 1999 г. и влиза в обращение в 12 държави през 2002 г. В този анализ се разглеждат държавите, които се присъединяват след 2002 г.: Словения (2007 г.), Кипър и Малта (2008 г.), Словакия (2009 г.), Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и последно – Хърватия (2023 г.).

Най-добрите финансисти в Европа - на конференция за въвеждането на еврото у нас

Защо общественото мнение се променя толкова осезаемо, когато еврото се озове в ръцете на гражданите? В тази блог статия данни от проучвания на Евробарометър се използват за изясняване на това явление. България се подготвя за присъединяване към еврозоната на 1 януари 2026 г. и този анализ ни помага да разберем как би могло да се развие общественото мнение след смяната на валутата. 

► Как се променя обществената подкрепа преди и след приемането на еврото

Данни от Евробарометър от осемте държави, които се присъединяват към еврозоната след 2002 г., разкриват забележително последователна тенденция – обществената подкрепа за еврото обикновено се увеличава рязко след приемането му. В последното проучване преди присъединяването мненията на гражданите често са смесени. Обичайно подкрепата започва леко да нараства малко преди приемането, около периода, когато държавата получава официалното одобрение да се присъедини към еврозоната. Най-значителната промяна обаче се наблюдава непосредствено след смяната на валутата. Подкрепата за еврото отбелязва скок от средно 11 процентни пункта между последното проучване от преди приемането на валутата и първото след това. След приемането на еврото общественото мнение във всички държави се стабилизира при категорично мнозинство в подкрепа, като средно 73% подкрепят еврото, а само 22% – не. Това представлява голяма нетна подкрепа от 51%.

Източници: Standard Eurobarometer, Европейска комисия, изчисления на ЕЦБ. Забележки: В проучването на Европейската комисия Standard Eurobarometer, което се провежда два пъти в годината, на гражданите се задава ясно формулиран въпрос: дали са „за“ или „против“ европейски икономически и паричен съюз с единна валута – еврото. Разгледахме как във всяка държава делът на гласовете „за“ еврото се променя преди и след приемането му. За целта използвахме последното проучване преди приемането като отправна точка (посочено като 0 в графиката). Първият въпрос към респондентите на проучването Standard Eurobarometer през пролетта на 2000 г. се отнася за подкрепата им за еврото. В този момент 11 от 12 държави, въвеждащи еврото в обращение през 2002 г., вече официално са приели валутата през 1999 г. Кумулативната промяна в подкрепата за еврото се изчислява като средноаритметична стойност в осемте присъединяващи се държави и се представя според съответния брой отговори в проучването, което се отнася за датата на присъединяване на съответната държава. Кумулативната промяна се посочва като нула в последното проучване преди приемането. Точното време, когато се провеждат проучванията Standard Eurobarometer, леко варира през годините, особено по време на пандемията от Covid-19. Обикновено проучвания, които се провеждат два пъти годишно, имат пролетно издание (около периода от март до май, т.е. приблизително 4 месеца след края на годината) и есенно издание (около периода от септември до ноември, близо два месеца преди края на годината). За да се синхронизира визуализацията на данните от различните държави, на абсцисата в Графика 1 са посочени промените в броя на отговорите в проучването. Броят месеци в скоби има единствено указателна цел и може да бъде по-висок или по-нисък в различните държави. Последните данни са за есента на 2024 г. (пето проучване след приемането на еврото в Хърватия). Тъй като в Словения въпросът е зададен за първи път през есента на 2004 г., първата промяна в подкрепата за еврото там е от четвъртото проучване преди присъединяването. Интервалът около кривата на доверието показва минималните и максималните стойности.  

Увеличаването на подкрепата се наблюдава във всички осем присъединяващи се държави без значение от първоначалното ѝ ниво. В Естония и Словения например тя нараства с 8 процентни пункта, а в Латвия – с 15. В Хърватия – държавата, която най-скоро се присъедини към еврозоната през 2023 г., подкрепата за еврото се увеличава с 11 процентни пункта в периода от последното проучване преди въвеждането на новата валута (юли 2022 г.) и първото след това (февруари 2023 г.). Положителната промяна се наблюдава и във всички социално-демографски групи – млади и възрастни, мъже и жени, с различно образование и независимо от това дали живеят в градовете или селата. И нещо важно: както се вижда в Графика 1, подкрепата остава на по-високото равнище в годините след приемането на еврото.

► Основни притеснения преди приемането на еврото

Защо хората са скептично настроени към раздялата със собствената си валута преди приемането на еврото? Според данните от проучвания причините са различни.

Най-непосредственото и широкоразпространено притеснение е, че цените ще се увеличат при заместването на старата валута с еврото. Средно трима от четирима граждани се опасяват, че смяната на паричната единица ще доведе до по-високи цени (Графика 2). Тези тревоги често се подхранват от несигурност за това как цените ще се преизчисляват в магазините и дали преходът ще се превърне в извинение за тяхното „закръгляване нагоре“. (Според данни от Flash Eurobarometer в последното проучване преди приемането на еврото в осемте държави средно 74% от респондентите изразяват притеснения от злоупотреби при определяне на цените по време на прехода). 

Друго опасение е свързано със загубата на символ на националната идентичност. Банкнотите и монетите са носители на история, образи и колективна памет. Замяната на националната валута може да създава усещане за отказ от малка част от споделената идентичност на хората, особено за по-възрастните поколения, които я свързват тясно с ключови моменти от живота си. Макар това притеснение да е по-слабо изразено от страховете, свързани с цените, близо половината от участниците в проучванията преди приемането на еврото изразяват опасения от загубата на символ на националната си идентичност (Графика 2).

Председателят на ЕЦБ и управителят на БНБ показаха първите български евробанкноти (ВИДЕО+СНИМКИ)

Трето притеснение е породено от усещане за загуба на контрол на държавата върху икономическата политика. Представата, че решения за лихвените проценти и други ключови въпроси ще се вземат извън националните граници, може да бъде обезпокоителна. Средно около четирима от десет участници в проучвания преди приемането на еврото вярват, че преминаването към него ще означава загуба на контрол върху икономическата политика на държавата им.

Освен това гражданите може да имат притеснения и за практическите трудности при смяната на валутата. Ползите от приемането на еврото като по-лесно пътуване, по-ниски разходи за превалутиране и по-гладко протичане на търговията може да изглеждат далечни и абстрактни преди прехода. За разлика от тях грижите около двойното ценообразуване, новите банкноти и монети и превалутирането на заплатите и пенсиите са по-непосредствени и конкретни. Когато информацията не се представя изчерпателно и безпристрастно, опасенията от загуби може да вземат връх и да усилят скептицизма у хората по отношение на приемането на еврото.

Източници: Flash Eurobarometer на Европейската комисия. Забележки: Данните включват резултатите от последното налично проучване на Flash Eurobarometer (Introduction of the euro in the Member States that have not yet adopted the common currency) преди въвеждането на еврото във всяка от държавите, както следва: Словения (март – април 2006 г.), Кипър (септември 2007 г.), Малта (септември 2007 г.), Словакия (май 2008 г.), Естония (септември 2010 г.), Латвия (април 2013 г.), Литва (април 2014 г.) и Хърватия (април 2022 г.). Въпросите и посочените в скоби отговори включват „Според Вас, въвеждането на еврото ще повлияе ли и по какъв начин върху цените в (ТАЗИ ДЪРЖАВА)? - [Цените ще се увеличат]”, „Бихте ли ми казали дали сте съгласен или не с всяко от следните твърдения…? Приемането на еврото ще означава, че (НАШАТА СТРАНА) ще загуби контрол над икономическата си политика (%) - [Напълно съм съгласен + По-скоро съм съгласен]” и „Бихте ли ми казали дали сте съгласен или не с всяко от следните твърдения…? Приемането на еврото ще означава, че (НАШАТА ДЪРЖАВА) ще загуби част от идентичността си (%) - [Напълно съм съгласен + По-скоро съм съгласен]“.

► Защо подкрепата се усилва след приемането на еврото?

Първият и най-съществен фактор, който обуславя нарастването на обществената подкрепа след приемането на еврото, вероятно е фактът, че много от първоначалните страхове просто не се осъществяват. Институциите на ЕС и националните органи планират внимателно прехода. Те предоставят ясна информация, обозначават цените в двете валути, отварят горещи линии за потребителите. Освен това те подпомагат доброволните инициативи на търговците на дребно за „справедливо ценообразуване“. От банкоматите излизат евробанкноти, заплатите се получават навреме, магазините прилагат прозрачност в определянето на цените и доверието в новата валута започва да расте. След като еврото се превърне в новата реалност, хората свикват с него, тъй като го използват в ежедневието си. Това психологическо явление се нарича „ефект на непрекъснатото влияние“. Възможно е страховете от увеличение на цените също да отслабнат, тъй като в обичайния случай потребителите забелязват, че смяната на валутата има ограничено въздействие върху инфлацията.

Същевременно ползите от въвеждането на еврото стават осезаеми и намират отражение в данните от проучвания (Графика 3). Хората установяват, че при пътуване е лесно да плащат в една и съща валута в голямата част от континента. При пазаруване онлайн те сравняват цените и извършват презгранични плащания, без да имат грижа за такси за превалутиране. Фирмите порядко са изправени пред валутен риск. Банките започват да предлагат продукти при по-добри условия. А инвеститорите се отнасят към държавата като към част от по-голяма валутна зона, което може да даде тласък на търговията и инвестициите. Има всички основания да се смята, че тези практически преимущества затвърждават положителната нагласа към еврото при ползвателите на новата валута.

Същевременно данните от проучвания показват също, че идентичността е приспособима. Еврото не унищожава националната идентичност, а добавя в нея европейски аспект (Графика 3, панел „а“). Върху евромонетите на всяка страна са изобразени национални символи, а културният живот и езикът остават непроменени. С течение на времето самата принадлежност към еврозоната може да се превърне в основание за гордост и символ на европейска интеграция и стабилност. Членството в клуб, който емитира валута със световно значение и съответно упражнява политическо и икономическо влияние, разширява икономическите ползи и може да надделее над опасенията за отказ от монетарна самостоятелност.

В крайна сметка обществената подкрепа (изобразена на абсцисните оси в Графика 3) остава висока и продължава да нараства, тъй като еврото продължава да носи трайни практически ползи, улесняващи живота. Данните показват също, че непосредствено след приемането на еврото голяма част от гражданите вече усещат гореизброените ползи (ординатните оси в Графика 3, панели „б“ и „в“). И нещо важно – тази нагласа се засилва с времето, успоредно с подкрепата за еврото. 

Източници: Standard Eurobarometer и Flash Eurobarometer. Забележки: На абсцисата във всеки от панелите е показан делът на респондентите, които изразяват подкрепа за еврото, измерен от Standard Eurobarometer в първото проучване след въвеждането на еврото във всяка държава и в най-новото проучване (2025 г.). На ординатата във всеки от панелите е показан делът на респондентите, които виждат в представите си съответната полза от еврото, измерен от Flash Eurobarometer (The euro area) в първото проучване след въвеждането на еврото във всяка държава и в най-новото проучване (2024 г.). За въпроса дали еврото кара хората да се чувстват повече европейци отпреди последните налични данни са за 2023 г. Точките представляват всяка от осемте държави, приели еврото след 2002 г. Въпросите и посочените в скоби отговори включват: „Вас лично еврото кара ли Ви да се чувствате повече европеец отпреди, или бихте казали, че чувството Ви, че сте европеец, не се е променило? (%) - [Да, повече европеец]”, „Смятате ли, че еврото е направило пътуванията по-лесни и по-евтини?“ (%) - [Да]“ и „Смятате ли, че еврото е улеснило сравняването на цените и пазаруването в различни държави от ЕС, включително онлайн? (%) - [Да]“.

► Поглед към бъдещето: поуките от въвеждането на еврото

Опитът на държавите, въвели еврото от 2002 г. насам, е показателен: първоначалният скептицизъм и опасения често биват заменени от широка обществена подкрепа, след като то влезе в употреба.

Еврозоната винаги ще включва различни истории, култури и предпочитания. Това, което съхранява единството ѝ през рецесии, пандемии и енергийни сътресения, е споделеното убеждение, че общата валута носи конкретни ползи и затова се радва на широка обществена подкрепа. В този смисъл еврото е нещо повече от парична единица. То е могъщ символ на единство, стабилност и общ просперитет. Държавите, приели еврото от 2002 г. насам, видяха как страховете отстъпват пред осезаемите ползи – от по-гладко протичане на търговията и пътуванията до по-силно усещане за принадлежност в Европа.

Докато България се готви да се присъедини към еврозоната през 2026 г., опитът от предишните кампании носи ценни поуки как се изгражда здрава основа за обществена подкрепа за еврото след въвеждането му. Прозрачната комуникация, внимателното планиране и мерките за вдъхване на увереност в обществеността са от решаващо значение, за да бъде преходът плавен и да бъдат положени основите за дълготраен успех.  

Възгледите, изложени във всяка от блог статиите, са на авторите и не представляват непременно позиция на Европейската централна банка и Евросистемата.

Вижте блога на ЕЦБ и се абонирайте за следващите статии. За теми, свързани с банковия надзор, вижте Надзорния блог.