„Дотам и обратно”: Загадката на Глухите камъни и изчезващото ехо в Източните Родопи

Далече в прегръдките на Източните Родопи е скрита древна природна и историческа загадка. Обитавани от хилядолетия, скалите там са надупчени с прецизно оформени трапецовидни отвори, очевидно ставали свидетели на култови ритуали. Времето край феномена „Глухите камъни” е заспало така, че дори ехото наоколо потъва вдън земя.

Пътешествието започва между Любимец и Ивайловград, където широка отбивка позволява на автомобилите да спрат, а посетителите да навлязат в почти голата дъбова гора. Дори плахите ноемврийски лъчи на слънцето успяват да се прокраднат сред дърветата и да погалят дебелата златна черга след есенния листопад. Пътеката към „Глухите камъни” е широка, приветлива и без особен наклон, като разстоянието от 2 километра се изминава за малко повече от половин час.

„Дотам и обратно”: Среща с кучетата, които спасяват защитени птици

Изсечените скални ниши по четирите варовикови масива са стотици – вероятно над 500, с което районът е известен като най-голямата група ниши в България. По-голямата част са с формата на трапец и са осеяни по внушителните канари. Култовият комплекс в подножието на връх Света Марина е част от древно селище, претърпяло редица метаморфози през последните 3000 години. Популярна хипотеза е, че трапецовидните отвори са свързани с прехода към отвъдното, като са съхранявали тленните останки на хора. Районът е бил обитаван и през Средновековието, като вероятно замира след Четвъртия поход на рицарите кръстоносци.

В началото на комплекса посетителите се натъкват на една от най-любопитните находки.

Пътеката се спуска стръмно надолу по склона. Навсякъде има поставени помощни въжета и с повече внимание човек може да премине напълно безопасно. Прави впечатление, че варовиковите камъни са видимо шуплести. Именно тук става ясно и защо ехото около „Глухите камъни” се губи.

Пътеката извежда пред тъмна проходна пещера. След изкачване по дървена стълба, следва провиране през тесен тунел, известен като „провиралката”.

„Ако въобще можем да говорим за някаква по-трудна част от този маршрут, това е преминаването през тази пещера. Наистина се върви на четири крака”, споделят впечатленията си преминаващите.

Малко след това маршрутът минава край пещера от типа „утроба” и неусетно се връща в началото на кръговото отклонение край голямата скала. Оттам каменни стълби, издълбани от древните хора, водят към върха на най-западния масив и живописна панорамна площадка. Оттук районът може да се огледа в детайли – точно отдолу ясно се очертават руините на средновековна църква, а далече на юг се разкрива есенна гледка към долината на река Арда и широката част на язовир Ивайловград. Когато облаците се заиграят над родопските ридове, светлините над водоема рисуват опияняващ пейзаж.

Освен прелестната панорама, на върха се намира още едно доказателство за бурния живот по тези камъни хилядолетия назад – щерна, или огромен правоъгълен резервоар за вода, изкопан в меката варовикова скала.

В подножието на каменния масив може да се влезе в една от големите скални ниши в комплекса. Говори се, че помещението е било гробница на големец от онези времена. Със същата вероятност обаче, каменната стаичка може да е имала и съвсем друга функция по-късно, през средните векове.

„Глухите камъни” носят особена атмосфера и усещане за тайнственост. Мястото е пропито със съдбите, вярванията и обичаите на древните народи по нашите земи – част от хилядолетното тракийско наследство, което ще изумява археологическата мисъл още дълго време.