Глобалното затопляне води до по-чести и по-интензивни екстремни прояви на времето, обясни климатологът Антоанета Йотова
През изминалата година у нас станахме свидетели на редуване на екстремни горещини, продължителни суши, последвани от внезапни поройни дъждове, наводнения и свлачища, които засегнаха цели общности и инфраструктура. По света картината беше още по-драматична – рекордни температури, опустошителни пожари, силни урагани и покачване на морското равнище, което принуди хиляди хора да напуснат домовете си. 2025 г. се превърна в поредното силно предупреждение, че адаптацията и действията вече не търпят отлагане.
„Определено бяха предприети мерки”, заяви в предаването „Социална мрежа” климатологът Антоанета Йотова, дългогодишен изследовател на климатичните промени и политиките за реагиране. Тя посочи, че промените в климата са глобални, затова е необходимо реакцията също да бъде координирана на глобално ниво.
Икономическите загуби от природни бедствия са намалели с една трета през 2025 г.
„Това става в процеса Конференция на страните по Рамковата конвенция за изменение на климата, които всяка година се събират и там се координират всички тези действия. Другото ниво на действия е европейското”, каза Йотова. И обясни, че действията се разделят на няколко групи като такива за смекчаване на последиците от промените в климата или за адаптиране към вече случващите се промени.
„Най-притеснителното е това, че глобалното затопляне води до по-чести и по-интензивни екстремни прояви на времето. Паралелно с действията за смекчаване на неблагоприятните ефекти, които са по-дългосрочни и изискват финансови ресурси, за да се постигне резултат, трябват и спешните действия за адаптиране към климатичните промени. И тук вече имаме затруднения. Но на европейско ниво сме изпреварили в някакъв смисъл международния процес”, каза Йотова.
По думите ѝ адаптацията трябва да бъде конкретизирана за сектори на икономиката и за обществения живот. Трябва да се направи оценка. Такава в България е правена през 2014 г. Според нея актуализация трябва да се прави на 4-5 години.
„Общо за планетата се оказва, че темповете на климатичните промени са по-бързи, отколкото темповете, с които ние успяваме да реагираме, затова едно закъснение от 5–10 години се оказва фатално”, обясни Йотова.
Целия разговор гледайте във видеото.
Последвайте ни