"Телеграфно подкастът": Защо младите не гласуват, а протестират срещу властта

Революцията на поколението Gen Z и въпросът доколко промените, които младите хора търсят, могат да бъдат устойчиви и легитимни, бяха във фокуса на нов епизод на подкаста „Телеграфно“. Темата мина през перспективата на д-р Ивайло Динев и представителката на Gen Z Мариела Иванова, които очертаха както глобалния контекст на младежките протести, така и специфичните български реалности.

Според д-р Динев протестите на младите хора не са изолиран феномен, а част от световна тенденция – от Латинска Америка и Непал до Балканите. Той посочи примери като Сърбия, където студентите вече повече от година са движеща сила на политическите процеси, включително чрез блокади на университети и опити за самостоятелно политическо представителство. В България, по думите му, младежките протести се вписват в дълга традиция – от 1989 г. през 1997-а и 2013 г. до 2020 и 2025 г., когато младите отново се възприемат като символ на промяната.

Общественото недоволство и изборът на път за реформи: Анализ на актуалната ситуация

Динев обаче предупреди, че тази роля носи и рискове. Вярата, че именно младите трябва да „поправят системата“, прехвърля върху тях огромна отговорност и може бързо да се обърне в разочарование и обвинения. Според него проблемът не е само политически, а системен – свързан с начина, по който са разпределени ресурсите и властта, както и с легитимността на елитите. Затова протестите имат шанс за успех само ако се превърнат в дългосрочна гражданска активност, а не останат еднократен уличен натиск.

От своя страна Мариела Иванова, която е на 25 години и участва активно в протестите, описа мотивацията на своето поколение като натрупано през годините недоволство. По думите ѝ младите усещат, че обещаната промяна никога не се е случила, а разочарованията на предишните поколения са се предали нататък. Тя подчерта, че протестите сами по себе си не са достатъчни и че истинската отговорност започва след тях – с информираност, критично мислене и постоянен обществен натиск върху всеки, който управлява.

Според събеседниците, социалните мрежи играят ключова роля – едновременно като инструмент за мобилизация и източник на дезинформация. Според Иванова младите не се информират от един-единствен канал, а проверяват информацията през множество източници, именно заради липсата на филтър в онлайн средата. 

Граждани се събраха на нови протести в София и в други големи градове (ВИДЕО+СНИМКИ)

Д-р Динев изрази очакване, че енергията от протестите ще се канализира в гласуване, но подчерта, че истинският тест за тяхната легитимност ще бъде след вота и в следващите години. Според него е по-важно младите да останат активни и след изборите, а не само в предизборния период. Иванова също изрази надежда, че ентусиазмът ще се запази и че за първи път социалният натиск за участие е толкова силен, че трудно може да бъде игнориран.

Въпросът дали от протестите може да се роди нова политическа формация остава отворен. Динев е скептичен и смята, че пряката партийна политика може да се окаже капан за много млади хора, докато укрепването на гражданското общество би имало по-дълготраен ефект. Иванова пък не изключва възможността за ново представителство, но подчертава, че най-важното е промяната да бъде честна, дългосрочна и насочена към реално икономическо и социално развитие.

Целия епизод вижте тук: