178 години от рождението на Христо Ботев - поетът революционер, превърнал и думите в оръжия

Отбелязваме 178-ата годишнина от рождението на Христо Ботев – една от най-ярките фигури в българската история. Поет, публицист и революционер, той остава символ на саможертвата, свободолюбието и безкомпромисната борба за национално освобождение.

Биография

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на възрожденския учител и книжовник Ботьо Петков и Иванка Ботева. Още от ранна възраст той проявява интерес към литературата, историята и обществените въпроси. Ботев учи в родния си град, а по-късно продължава образованието си в Одеса. Там се запознава с идеите за социална справедливост, революционен демократизъм и национално освобождение.

Снимка: Национален музей "Христо Ботев"

След завръщането си на Балканите Ботев живее и работи в Румъния, където се включва активно в българската емигрантска общност. Там той се утвърждава не само като поет, но и като публицист, редактор и издател на вестниците „Дума на българските емигранти”, „Свобода” и „Независимост”.

176 г. безсмъртие: Неразказани истории от дома на майката на Христо Ботев

Творчество

Творчеството на Христо Ботев заема особено място в българската литература и националната ни памет. В стиховете и публицистиката му думите се превръщат в оръжие, в израз на непримиримост към неправдата, тиранията и духовното робство.

Снимка: БГНЕС

Сред най-известните произведения на Ботев са „Майце си”, „На прощаване”, „Към брата си”, „Елегия”, „Борба”, „Моята молитва”, „Хаджи Димитър”, „Обесването на Васил Левски”.

Не по-малко значима е и неговата публицистика, в която Ботев проявява яснота и острота. В статиите си той критикува не само османската власт, но и пасивността, страха и користта сред самите българи. За него свободата не е просто политическа цел, а морално състояние, което изисква активна позиция и лична отговорност.

Революционна дейност и гибел

През пролетта на 1876 г., след избухването на Априлското въстание, Христо Ботев застава начело на чета. Целта е да се подпомогнат въстаниците във Врачанския край. На 29 май (17 май стар стил) четата превзема австро-унгарския кораб „Радецки” и слиза на българския бряг при Козлодуй.

Снимка: БГНЕС

След няколкодневни тежки сражения с османските сили в Балкана, на 2 юни (20 май стар стил) 1876 г. Христо Ботев загива в района на връх Вола (днес връх Околчица). 

Боян Ботйов: Трябва да пренесем във времето копнежа по свободата на Христо Ботев

Значими факти от живота на Ботев

► Ботев владее руски и френски език и е добре запознат с европейската литература и философия на XIX век.

► Приживе публикува сравнително малко стихотворения – около 20, но те го нареждат сред най-значимите български поети.

► Умело съчетава ролите на поет, журналист, издател, идеолог и войвода.

► Единствената му дъщеря - Иванка Ботева, се ражда няколко месеца след неговата смърт.

Последната снимка на Ботев, редом до братята му Стефан, Кирил и Боян. Фотографията е направена през април или май 1876 г.

България чества 177-ата годишнина от рождението на Христо Ботев

Безсмъртието на поета революционер

Христо Ботев остава в националната памет не просто като герой, а като морална мярка за честност, смелост и вярност към идеалите.

Снимка: iStock

178 години след рождението му, думите и делото на Ботев продължават да звучат актуално като призив за гражданска отговорност, свобода на духа и непримиримост към неправдата.

В Калофер - родния град на поета и революционер, отбелязаха годишнината с полагане на „Гирлянд на славата“ пред паметника на поета-революционер. В митинг-поклонението се включиха жители и гости на подбалканския град и деца и преподаватели, организирани от фондация “Жълто и Черно”.

В двора на Национален музей "Христо Ботев" венци и цветя бяха положени пред паметника на Ивана Ботева – майка на революционера, както и пред паметника на героя.

"Централната част от нашата експозиция е посветена на единствените запазени лични вещи на Ботев. За съжаление те са само четири, заедно с печатната преса на вестник „Знаме“. Това са уникални експонати – истинското богатство на България. До тези предмети се е докосвал самият Ботев. Печатната преса е тази, на която той отпечатва част от броевете на вестник „Знаме“, както и последния си вестник – „Нова България“. След неговото издаване Ботев тръгва към България, за да сбъдне мечтата си – да превърне поезията си в реалност". Това разказа в „Здравей, България” директорът на Националния музей "Христо Ботев" в  Калофер Ася Николова.

Тя припомни, че за себе си поетът е пожелал: „Да каже нявга народът: Умря сиромах за правда – за правда и за свобода“. "Това са двете истини, които през целия му живот са го водили", подчерта Николова.

И допълни: "Нека никога не забравяме, посещавайки най-големия му паметник – Националния музей „Христо Ботев“, че той е бил човек като всички нас. Затова той пише: „Нека първо бъдем човеци, после българи и патриоти“. 

Репортер: Мари Харитова