България се разплаща и с евро: Какво показват първите осем дни

Осем дни след въвеждането на еврото България преминава през прехода спокойно, с очаквани дребни затруднения, но без системни сътресения. Истинските ефекти – върху доходите, инвестициите и стандарта на живот – ще се измерват не в дни, а в години.

В студиото на „Здравей, България“ изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов и главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов анализираха процеса – от техническите детайли до голямата картина за доходите, цените и икономическия растеж.

Според Добрин Иванов въвеждането на еврото върви по план, без сериозни системни проблеми. По думите му именно дългият подготвителен период – над две години – е ключов за спокойния старт.

„Нашите наблюдения съвпадат с тези на Координационния съвет – процесът тече гладко и плавно. Подготовката на банковата система и държавните институции беше солидна и полезна“, обясни той.

Осми ден с евро: Как се справят търговците с връщането на ресто и обмена на валута

Иванов подчерта, че паричната политика и техническата обмяна са основно задължение на Българската народна банка и търговските банки, а търговската мрежа и частният сектор имат подпомагаща роля. Именно върху тях обаче в първите дни се струпват най-осезаемите практически затруднения.

Лъчезар Богданов направи сравнение с Хърватия, която въведе еврото преди три години. Там в първите дни едва 70% от банкоматите са работили с евро, докато в България почти всички са били заредени още от първия ден.

„Това означава, че всеки човек, който отиде да тегли кеш, вече получава евро. Банковата система се справи много добре“, смята той.

Според него страната ни следва естествен модел на преход, при който около 7–8-ия ден между 60 и 70% от плащанията вече са в евро, което постепенно захранва и търговците с новата валута.

Богданов обясни и механизма, по който левовете бързо ще напуснат ежедневното обращение.

„Всеки търговец, който в края на деня има левове в касата, ги носи в банката. Те излизат от обращение. Дори да връщат левове като ресто, те намаляват математически“, допълни той.

Според него дори по-дългият период на двойно обращение в България не крие риск и няма нужда от удължаване, както показва и опитът на други държави.

Исторически ден за България: Еврото е официалната парична единица у нас

Една от големите теми преди въвеждането на еврото бяха опасенията от поскъпване. Добрин Иванов заяви, че засега масови нарушения не се наблюдават: „Търговците коректно превалутираха цените. Контролните органи са на терен, всички сигнали се проверяват и няма големи нарушения на закона“.

Според него дори политическата нестабилност в края на годината не е довела до блокиране на институциите, както често се е случвало в миналото.

Лъчезар Богданов очерта ясно разграничение между стоки и услуги. Докато при стоките конкуренцията ограничава възможностите за рязко вдигане на цени, при услугите ситуацията е различна.

„При услугите с личен труд и при по-слаба конкуренция – там има по-голям риск. Ако си единствената дискотека или ресторант в малък град, хората нямат алтернатива“, посочи той.

Богданов допълни, че ръстът на заплатите – средно 12,6% за миналата година – е основният двигател на поскъпването при услугите и на инфлацията през последните месеци.

И двамата експерти бяха категорични, че еврото не прави хората по-богати за един ден. То е предпоставка, а не гаранция за по-бърз икономически растеж.

„Членството в еврозоната е условие за повече инвестиции, по-висока продуктивност и по-бърз растеж – но това зависи от икономическата и бюджетната политика, от стабилността и върховенството на правото“, подчерта Богданов.

По думите му България е достигнала около 66% от средното европейско ниво на покупателна способност, а при запазване на сегашните темпове може да премине границата от 70% в следващите една-две години.

Какво трябва да знаем за периода, в който ще важат и левът, и еврото

Като най-ранен измерим ефект от членството в еврозоната експертите посочиха възможно повишаване на кредитния рейтинг на страната. Но ключът за дългосрочен успех остава доверието.

„Инвестициите идват там, където има стабилност, предвидима политика и сигурност за бизнеса. Еврото е още една отметка в правилната посока, но не решава всичко“, обобщи Лъчезар Богданов.